Кинг и Максуел
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #6
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ОБСИДИАН
- ISBN: 978-954-769-370-8
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кинг и Максуел». Краткое содержание книги:
Армията съобщава на Тайлър Уинго, че баща му е загинал в Афганистан. Ден по-късно се случва нещо невероятно – младежът получава имейл от него, в който се казва: Съжалявам, моля те да ми простиш.
Тайлър решава да наеме Шон и Мишел да разгадаят мистерията около баща му. Тяхното разследване обаче довежда до нови въпроси. Може ли ветеранът Сам Уинго да е жив? Каква е била истинската му мисия? Дали синът му няма да е следващата мишена?
Шон и Мишел скоро осъзнават, че са попаднали на зловещ план, целящ да предизвика хаос в света. Всеки, който се опита да го осуети, е заплашен със смърт. Но двамата детективи са твърдо решени да помогнат на семейство Уинго.
Жената започваше да се връща в съзнание. Грант погледна часовника си и доволно кимна. Точно навреме.
Клепачите на Джийн Уинго леко потрепнаха, после се вдигнаха. Обърканото изражение на лицето ѝ изчезна в мига, в който извърна глава и го видя.
В очите ѝ проблесна страх.
Грант внимателно отлепи тиксото от устата ѝ.
– Какво правиш? – попита почти беззвучно тя и огледа стаята. – Защо си ме докарал тук?
– Да си поговорим.
– Дрогирал си ме и си ми сложил белезници, а сега лежа на някаква метална маса. Достатъчно беше да се обадиш, по дяволите!
Грант поклати глава. Самочувствието на жената бързо се завръщаше.
Тя направи опит да се надигне, но той нахлузи чифт тънки кожени ръкавици и я бутна обратно. За това не се изискваше никакво усилие, тъй като китките и глезените ѝ продължаваха да бъдат в белезници.
– Остави ме да стана, моля те!
– Не и преди да поговорим. Искам да знам всичко.
– Къде сме?
– На сигурно място – отвърна той и придърпа един стол към масата.
– Може ли поне да седна?
Той подпря гърба ѝ с ръка и ѝ помогна да заеме седнало положение.
В очите ѝ имаше тревога.
– Какво още искаш да знаеш? – попита Джийн. – Казах ти абсолютно всичко.
– Като за начало ще те попитам защо напусна къщата?
– Тайлър нае онези детективи и това ме изнерви.
– Напусна без разрешение. Щом си приела задачата, нямаш право да променяш правилата.
– Знам, Алън. Съжалявам. Но обстоятелствата се промениха и аз бях длъжна да се променя с тях. Тези частни детективи...
– Държах всичко под контрол, но твоето бягство усложни нещата. В момента Тайлър живее с Кинг и Максуел, а аз изгубих трима от хората си. Всичко това нямаше да се случи, ако беше по-общителна с момчето и не го беше зарязала в крайна сметка. Ако не беше събудила подозренията му, то нямаше да наеме никого. Просто щеше да приеме версията на армията и с това щеше да се приключи.
– Уинго му изпрати имейл.
– Знаем. Но този имейл може да бъде изпратен от всекиго, а не само от баща му. Следователно отново опираме до твоето отклонение от сценария. Ако не беше то, ние щяхме да се погрижим за всички възникнали у сложения.
– Добре, съжалявам. Не всеки план се реализира гладко.
– Моят се реализираше точно така. Досега.
– Нима си ме докарал тук, за да ме изтезаваш? А може би и да ме убиеш? Ще ти помогне ли това?
Грант усети, че е обзета от паника, макар да се правеше на смела.
– Отговорът ми е "не". На всичките ти въпроси. Нищо не може да ми помогне. Просто искам да проверя дали имаш някаква полезна информация. След това ще те освободя от операцията. Но трябва да осъзнаеш, че наистина прецака нещата, Джийн. И ще си понесеш последствията.
– Аз пък мисля, че се справих повече от добре с тежката задача – каза тя. – Изтърпях цяла година като "съпруга" на Уинго. Хлапето отказа да ме приеме, а Уинго си е Уинго. Не беше точно като разходка в парка.
– Разбирам те много добре. Просто искам да ми кажеш нещо, което ти е направило впечатление. Веднага след това ще те върна обратно в града.
– Напуснах къщата, когато нещата станаха безнадеждни. Съответно се свързах с теб и ти обясних защо го правя.
– А аз ти заповядах да се върнеш.
– Лесно е да се каже.
– Нещо друго?
– В общи линии това е всичко.
– Други съобщения от Уинго на електронната поща на сина му?
– Нямаше такива. Уинго не му е писал в отговор. – В очите ѝ проблесна любопитство. – Всъщност какво точно се случи там? Ти така и не ми каза...
– Уинго изгуби товара, а моите хора изгубиха него. Той е някъде там, на свобода. И вероятно се опитва да разбере какво е станало, след което ще се върне у дома. Осъществил е контакт с прекия си командир, който е отказал да приеме обясненията му. Зле му се пише. В момента Министерството на отбраната хвърля огромен ресурс, за да го открие. Разбира се, ние също го търсим.
– Значи едва ли ще остане неоткрит дълго време.
– За нас не е добре Министерството на отбраната да го открие. Има опасност да повярват на твърденията му, че не е откраднал товара. Тогава ще започнат да го търсят другаде. А аз искам да са фокусирани единствено върху Уинго.
– Което означава, че трябва да го откриеш преди тях.
– Лесно е да се каже, както самата ти посочи преди малко.
– В такъв случай се залавяйте за работа.
– Това и ще направим.
Той извади ножа си и преряза пластмасовите белезници на китките и глезените ѝ. След това ѝ подхвърли 9-милиметровия глок.