Ад на колела
- Автор: Уокър Джули Ан
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Ад на колела». Краткое содержание книги:
Шефа щеше да изпадне в истерия.
— Добре. — Нейт извади едно от куфарчетата от дисагите и започна бързо да сглобява снайпера. — Нуждая се от теб, за да следиш местните полицейски честоти. Вдигнахме ужасна врява, на каквато хората тук не са свикнали. Не бих искал местните служители на закона да станат любопитни; на секундата ще открият скривалището ни.
— Ще бъде направено — отговори Бунтарката и той чу как отново затрака по клавиатурата.
— Али — Нейт се обърна и видя, че тя стои до него. Златистите й очи с всяка секунда се разширяваха все повече, едновременно със сглобяването на пушката. — Отивам в къщата да наблюдавам и да осигуря безопасността на скривалището ни. Искам да останеш тук и да пазиш тишина, нали? Без значение какво ще чуеш, не излизай от този гараж.
Тя преглътна и кимна.
Можеше да види на шията лудото биене на пулса й. Младата жена изглеждаше така, сякаш всеки момент ще припадне.
За пореден път Призрака призна с неохота истината — тя не ставаше за тези гадости.
— Ще имам нужда от оръжие. — Гласът й беше по-стабилен, отколкото очакваше.
Опа! Или може би все пак ставаше за подобни гадости. Нищо, казано от нея, не би го изненадало повече.
— Браво, сестро — извика одобрително Беки направо в ухото на Али.
Нейт се поколеба само за миг, преди да се наведе и да извади от левия си ботуш резервното оръжие. Подаде й колта 45-ти калибър и загледа с възхищение как проверява магазина, за да се увери, че първият куршум е вече в цевта.
Значи Бунтарката беше права. Григ бе научил малката си сестричка на доста неща. Нейт не беше привърженик на интимностите между мъже, но ако Григ беше жив, точно в този момент щеше да целуне копелето право в устата. В каквото и да я бе замесил Григ — умишлено или неволно — а Нейт бе готов да заложи лявата си топка, че е било неволно, поне я беше подготвил да се справи с нещата.
— Не отваряй на никого — нареди Нейт, когато преметна пушката през рамо. — Аз ще ти се обадя, преди да вляза.
Запъти се към страничната врата, след което спря и се извърна с лице към Али. Съвестта го гризеше и за стотен път се прокле, че я беше оставил да дойде с него, макар че тя умееше да борави с пистолет. Какво си беше мислил? О, да, беше си представял колко прекрасно и мъчително ще бъде да я има петнадесет дълги часа, притисната плътно до гърба си.
Бе подценил и двете неща.
Беше много по-прекрасно, отколкото можеше да предположи, и далеч, далеч по-болезнено.
— Това вероятно ще продължи известно време — каза и се взря в уплашеното й лице. — Ще се справиш тук, нали?
Тя кимна толкова смело, че той се предаде. Въздъхна примирено и закрачи обратно към нея, обгърна с ръка тънката й талия и я привлече към себе си, докато я притисна по цялата дължина на тялото си — очите й бяха отворени по-широко от всякога — и после я целуна толкова дълбоко, колкото беше възможно.
Целува я, докато повече не бе в състояние да пренебрегва онова, което трябваше да направи. Изхвърча през малката странична врата на гаража, опитвайки се да не мисли за начина, по който очите й бяха станали замечтани и стъклени, или начина, по който беше вдигнала ръка към гърдите си, сякаш искаше да държи сърцето си под контрол.
Тази жена щеше да го вкара в гроба.
— Крайно време беше да го направиш — самодоволно прошепна Беки в ухото му.
— Млъкни!
— Исках просто да кажа…
— Просто млъкни!
Човече, беше загубен.
— Йо!
При този поздрав сенатор Алдъс направи гримаса.
У Джони Витильони имаше толкова класа, колкото в музикалния фестивал „Златната преносима тоалетна“, но Алдъс беше на мнение, че мъжът, чиято специалност бяха екзекуциите с колумбийска вратовръзка, навярно не прекарва много време в усъвършенстване на социалните си умения.
— Имам друга работа за теб и момчетата ти — съобщи той, без да се представи. Нямаше нужда. Джони знаеше точно с кого разговаря.
— Слушам.
Разбира се, че ще слуша глупакът. Алдъс му беше платил абсурдно голяма сума, за да бъде сигурен, че винаги ще е готов да го слуша.
— Е, да, и да се надяваме, че този път ще се справите по-добре от предишния.
— Ей, пич, аз ти казах, Роко…
— Не ме интересува — изръмжа Алдъс. — Освен това, станалото — станало. Надявам се тази нова задача да е малко повече по вкуса на Роко.
— К’во имаш предвид?
Какво имаше предвид ли? Смърт, ето какво. И край на тази досадна ситуация.