Град на стълби

Сейпур обаче, като колония, която допреди Войната се възползвала едва периферно от магическата защита на Божествата, имал по-голям опит в конвенционалната борба със заразите. Заразените били поставяни под карантина, същото се случвало и с войниците, които се прибирали у дома — решение, което предизвикало сериозни брожения в Сейпур по онова време. Като цяло, макар Чумните години да не били леки за никого, Сейпур дал под десет хиляди жертви на внезапния бум от епидемии.

По отношение на технологиите Сейпур също се оказал в печеливша позиция, отново заради специфичната си самостоятелност в тази област. В течение на осемстотин шейсет и седемте години Континентално владичество Сейпур бил принуден да захранва Континента с ресурси, при това основно със собствени средства и методи, без Божествено съдействие. (Защо изобщо Божествата са използвали Сейпур като източник на ресурси, вместо сами да си ги осигуряват с помощта на някое и друго чудо, е любима тема за дискусии сред сейпурските историци, тема, която често води до спорове и скандали.) След като в продължение на столетия Сейпур бил принуден да се развива технологично под външна заплаха, а после внезапно се оказал господар на собствените си богати ресурси, страната неизбежно влязла в период на невиждан технологичен напредък. Самата Валайча Тинадеши, която се смята за най-великата от великите инженери на онзи период, преди да изчезне във Воортяштан, казва, че в продължение на две десетилетия „можеше да хвърлиш камък от кой да е прозорец в Галадеш и той да удари най-малко четири гениални глави по пътя си надолу“. (Може би си струва да отбележим, че самият кадж е бил любител на науката и е провел немалко научни експерименти в дома си.)