Потрес
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #11
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-619-165-007-1
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Потрес». Краткое содержание книги:
Емили възстановява връзката със старата си тръпка, появява се и бебе! Но накъде е тръгнала тя — към истинската любов, или към поредното сърдечно разочарование?
Спенсър научава за възхода и падението на живота в кампуса на път към жадувания Принстън.
Ариа вижда в съвсем нова светлина бащата на Ноъл и това може да вбие клин в отношенията й с Ноъл.
И, за добро или лошо, Хана се свързва със своето вътрешно А.
Тайна след тайна, лъжа след лъжа, момичетата се оплитат в опасната мрежа на А.
А. знае всичко — от най-малките им прегрешения до ужасния инцидент в Ямайка. Скоро А. ще има достатъчно амуниции, за да натисне спусъка и да приключи с малките сладки лъжкини веднъж завинаги…
— Според мен, зависи. — Ила сбърчи вежди и я погледна подозрително. — Защо? Да не би да знаеш нечия тайна?
— Не — отвърна бързо Ариа. — Говорех хипотетично.
Телефонът на майка й иззвъня, спасявайки я от по-нататъшни обяснения. Но когато надникна през прозореца и видя кадилака на Ноъл, паркиран до тротоара, стомахът й се сви. Съветът на Ила й се струваше правилен, но това означаваше, че трябва да скъса с Ноъл.
Тя преглътна тежко, махна за довиждане на Ила, закопча дънковото си яке и излезе навън. Сърцето й се сви, когато видя усмихнатото лице на Ноъл през стъклото на прозореца.
— Изглеждаш великолепно, както винаги — произнесе той, когато Ариа отвори вратата.
— Благодаря — избъбри тя, макар да бе облякла най-грозните си дънки и голям, размъкнат пуловер, който бе резултат от първия й опит в плетенето. Искаше да изглежда колкото се може по-грозна, за да омекоти удара.
— Къде искаш да отидем? — Ноъл превключи на скорост и бавно се отдалечи от тротоара. — До „Уилямс-Сонома“ за готварски продукти? Чух, че следващата седмица ще правим пандишпанен кейк.
Ариа не отвърна нищо и зарея поглед към преминаващите улични лампи, докато зрението й не се замъгли. Страхуваше се, че ако каже нещо, ще избухне в плач.
— Добре, значи не си в настроение за „Уилямс-Сонома“ — рече бавно Ноъл, завъртайки волана. — Какво ще кажеш за онова готино кафене, което открихме в Ярмът? Или пък… хей, можем да се върнем и да отскочим до оная гледачка при гарата. Където започна всичко. — Той смушка игриво Ариа; ставаше дума за сеанса при гледачката миналата година, когато двамата се бяха открили.
Ариа си поигра с ципа на якето, молейки се Ноъл да замълчи.
— Добре, последен опит — рече весело Ноъл. — Какво ще кажеш да отидем в Холис и да се напием здраво? Да поиграем дартс, да се държим като идиоти…
— Ноъл, не мога — изтърси Ариа.
Ноъл спря колата на светофара до един голям мол.
— Какво не можеш? Да пиеш? — Той се ухили. — Стига де. Много пъти те виждах пияна в Исландия.
Тя потръпна. Споменаването на Исландия завъртя ножа в раната — това бе поредната тайна, която пазеше.
— Не, не мога да правя… това. — Гласът й секна. — С мен и теб. Не се получава.
Усмивката на Ноъл замръзна на лицето му.
— Чакай малко. Какво?
— Сериозно говоря. — Тя впери поглед в светещите червени цифри на часовника на таблото. — Искам да скъсаме.
Светофарът светна зелено и Ноъл безмълвно премина в следващото платно и зави към мола. Това бе една от онези чудовищни търговски сгради, в които имаше книжарница „Барнс & Нобъл“, „Таргет“, магазин за вино с размерите на склад и една камара салони и бижутерски бутици.
Ноъл отби в паркинга, угаси двигателя и я погледна.
— Защо?
Ариа продължаваше да гледа надолу.
— Не е заради Клаудия, нали? Защото се кълна, че не мога да търпя това момиче!
— Не е заради Клаудия.
Ноъл прокара длан по челото си.
— Да не си падаш по някой друг? Онзи Езра?
Ариа яростно разтърси глава.
— Разбира се, че не.
— Тогава защо? Кажи ми!
На лицето му бе изписано отчаяние. Ариа се нуждаеше от всичките си сили, за да се сдържи да не му се метне на врата и да каже, че не говори сериозно, но съобщението на А. се беше отпечатало в съзнанието й. Тя не искаше да е виновна за разбиването на семейството му. Трябваше да се отдалечи колкото се може повече от него, иначе щеше да го отрови.
— Съжалявам, но просто трябва да свърша нещо — прошепна тя. — Утре ще дойда у вас да си прибера нещата. — После отвори вратата, извъртя се и краката й стъпиха на асфалта. Прониза я студен вятър. Миризмата на пица, приготвена на дървени въглища, я удари в носа и стомахът й се преобърна.
— Ариа. — Ноъл се наведе към нея и я хвана за ръката. — Моля те, не си отивай.
Ариа преглътна сълзите си и се загледа безизразно към навеса, под който събираха пазарските колички.
— Няма какво да си кажем повече — рече тя с безизразен глас. После изскочи от колата, затръшна силно вратата зад себе си и тръгна напосоки към най-близкия магазин. Ноъл не спираше да вика името й, но тя продължи да върви, загледана в ботите си, дишайки тежко, като внимаваше единствено да не я блъсне някоя кола. Най-накрая двигателят на кадилака изръмжа, джипът даде на заден и зави към изхода.