Потрес

— Някой път трябва да се видим — каза Дерик, потупвайки я по рамото. — Липсваш ми.

— Аха — отвърна бързо Емили, хвана Айзък за ръката и забърза надолу по улицата. — Радвам се, че се видяхме, Дерик. Чао! — Чувстваше се кофти, че отново го беше зарязала, но не посмя да се обърне назад.

Двамата с Айзък минаха покрай един магазин за ретро играчки и празен склад, преди Айзък да се прокашля.

— Та кой беше това?

— Дерик ли? — изчурулика невинно Емили, влизайки с магазина за сладолед. Камбанките на вратата пропяха весело. — О, просто приятел, с когото се запознах миналото лято във Филаделфия.

Тя заби поглед в закаченото над щанда меню и продължи да бърбори:

— Какво ще вземеш? Чух, че черешовата ванилия е наистина страхотна. Или пък… виж! Органичен „Роки роуд“! — Осъзнаваше, че ако продължи така, Айзък няма да може да вмъкне нито дума.

— Емили.

Тя го погледна виновно. Под ярката светлина в залата очите на Айзък изглеждаха по-сини отвсякога. Той завъртя плетената гривна на китката си.

— Сигурна ли си, че всичко е наред? Изглеждаш ми много притеснена.

— Разбира се, че е наред! — отвърна Емили, давайки си сметка, че гласът й е писклив и странен.

— Не ме разбирай погрешно — каза Айзък, — но този тип Дерик да не ти е направил нещо? Стори ми се, че бързаш да се махнеш от него.

Емили го погледна.

— О, боже, не! — Тази мисъл й се стори толкова забавна, че тя избухна в смях. Защо не беше толкова просто!

Опашката се придвижи напред и Емили и Айзък се приближиха до касата.

— Просто ме е грижа за теб. Не искам да те наранят.

Емили не отмести поглед от хромираните кутии със сладолед на витрината, а сърцето й се разтопи от милите му думи. Тя искаше да го е грижа за нея.

— Той е просто стар приятел, пред когото споделих историята с Али — сигурно това си доловил — рече колебливо тя. — Няма нищо страшно, кълна се.

— Сигурна ли си? — Айзък я хвана за ръката.

— Абсолютно. — Тя погледна към сплетените им пръсти. Те изглеждаха чудесно. Дали ръчичките на бебето щяха да представляват комбинация от техните? Дали Вайълет щеше да има усмивката на Айзък и луничките на Емили? Буца заседна на гърлото й.

— Добре, в такъв случай има нещо, за което бих искал да те попитам — рече Айзък със сериозен тон.

Емили преглътна тежко, внезапно обезпокоена, че той може да прочете мислите й.

— Да?

Айзък я погледна в очите.

— Искаш ли да дойдеш с мен на благотворителния бал на Том Мерин утре? Звучи забавно и този път компанията на баща ми не е включена.

— О! — възкликна Емили, неспособна да прикрие изненадата си. Тя възнамеряваше да отиде на бала сама, особено след като отиваше само за да помогне на момичетата да откраднат телефона на Гейл. Отиването с Айзък можеше да е опасно. Ами ако Гейл кажеше нещо? Ами ако погледнеше Айзък и по някакъв начин разбереше, че той е бащата?