Синът на Один

Случи се така, че следващите четири дни бяха ясни и слънчеви. Излезе изключително подходящ за сушене вятър и всички тръгнахме на сенокос. Нямам представа дали това стана заради онова заклинание, но фермерите в Западните фиорди до един успяха да приберат сено за зимата, и съм сигурен, че вярата на всеки от тях в Тор укрепна. По-късно вече насаме се осмелих да попитам Снори дали според него хубавото време е било резултат от напевите ни. Той бе уклончив.

— Имах предчувствие, че най-после се задава сухо време — ми каза. — Въздухът се промени, луната навлизаше в нова фаза, птиците летяха по-нависоко. Може би сухото време е било вече на път и с молбата си към Тор само сме му показали, че не сме разочаровани от него.

— На какъв език говореше, докато танцувахме около олтара? — го попитах.

Той ме изгледа замислено.

— При други обстоятелства не би ме питал — каза. — На този език са много магии и заклинания, но аз знам само няколко думи. Това е родният език на майка ти, езикът на ирландците.

Четири дни по-късно от Карстад пристигна пратеник с молба Снори да извърши едно погребение. Фермерът Тород бе мъртъв. Затворили за сенокоса младият бик Глезир в обора, като го пуснали на окосената ливада веднага, щом прибрали сеното на купи. Взели предпазни мерки и привързали за рогата му тежко дървено блокче, за да го озаптят и изтощят. Доволно, че е отново на свобода, животното загалопирало из ливадата и след секунди вече отърсило дървения блок и макар и никога преди да не го било правило, започнало да „напада“ внимателно подредените купи сено. Бикът забивал рога в купите, разтърсвал глава и разпилявал сеното във всички посоки. Ратаите се ядосали, че работата им отива на вятъра, но от страх не се намесили, а проводили човек при Тород. Той пристигнал, светкавично преценил ситуацията, грабнал един тежък дървен кол, прескочил ниското заграждение към ливадата и тръгнал към Глезир.

Глезир досега бил проявявал непривичен респект към Тород, който единствен в чифлика можел да се справи с него. Но този път Глезир свел глава и нападнал чифликчията. Тород не отстъпил и когато бикът се приближил, с все сили стоварил дървения прът, поразявайки Глезир право между рогата. Животното спряло и замаяно разтърсило глава. Прътът се счупил на две, затова Тород — сигурен, че ще овладее бика — пристъпил напред и хванал Глезир, с идеята да извърти рогата му и да накара животното да коленичи. Стълкновението продължила няколко секунди. После кракът на Тород се плъзнал по късо окосената трева, а Глезир се отскубнал назад и разтърсил глава така, че почти се измъкнал от хватката му. Тород съумял да задържи левия рог и пристъпвайки зад бика, смело се метнал на гърба му и се навел напред, възнамерявайки с тежестта си — Тород беше едър мъж — в крайна сметка да укроти животното. Глезир се стрелнал през ливадата, лавирал и се извивал от страна на страна, в опити да отхвърли тежкия товар от гърба си. Чифликчията бил подценил бързината, гъвкавостта и силата на бика. При един злощастен подскок и последвалото го извъртане във въздуха Тород изгубил равновесие и започнал да се хлъзга встрани. Глезир сигурно усетил промяната, защото извърнал глава, подпъхнал с единия си рог Тород и като с лост изхвърлил фермера във въздуха. Докато Тород падал надолу, Глезир вдигнал глава и чифликчията се приземил право върху един от роговете, който пробол дълбоко корема му ниско вляво. Тород се свлякъл на земята и останал да лежи неподвижно, а Глезир, изведнъж укротен, се отдалечил в тръс и започнал да пасе.