Синът на Один

Запазих мълчание, чудейки се накъде бие Снори. Той замълча за миг и ме огледа преценяващо.

— Познаваш ли племенника ми Кяртан?

— Май не.

— Той бе единственият, който като че ли успя да прогони привиденията — продължи Снори. — Затова съм сигурен, че духът на майка ти стои зад това. Приживе силно желаеше този младеж. Мисля, че е изгаряла по него и като привидение, докато накрая не е осъзнала, че той не иска и да я знае. Върнала се за последен път, в образа на тюлен, и провряла глава през пода на къщата във Фродривър. Гледала го умолително и Кяртан трябвало да вдигне тежкия чук и да смаже главата ѝ с няколко силни удара, за да го оставят най-после на мира.

Все още не знаех какво да кажа. Наистина ли майка ми е била толкова заслепена по младеж, само три години по-голям от мен сега? Мисълта бе обезпокоителна, но и бях твърде наивен, за да знам, че и жените могат безнадеждно да загубят ума си по мъж.

Снори ме изгледа проницателно.

— Почиташ ли Белия Христос?

— Не знам — заеквайки, казах аз. — Баба ми му построи черква в Братахлид, но не я използвахме много, не и докато Гудрид, която ме гледаше, започна да ходи там. Във Винландия нямахме черква, но пък нямахме и храм на старите богове, само малкия олтар, който построи Торвал.

— Разкажи ми за Торвал — подкани ме Снори и аз усетих, че описвам сприхавия стар ловец как се бе оставил на милостта на Тор, За тайнственото му изчезване и как вярвахме, че скрелингите са го убили. Снори мълчеше, само от време на време вмяташе по някой въпрос, с който ме окуражаваше да продължа. Когато разказах на Снори за Тиркир и как му помагах в ковачницата и покрай него усвоих нещо от старата вяра, Снори ме подложи на кръстосан разпит за миналото на Тиркир, какво точно ми е разказал сбръчканият германец за различните богове, за свързаните с тях легенди и за сътворението на света. На места ме караше да повтарям. Трудно ми бе да отгатна замисъла на Снори, докато той най-после не се изправи и нареди да го последвам. Безмълвно ме изведе от къщата и пое към един от оборите. Беше малко по-голям от барака и отвън приличаше на обикновен обор, само дето беше кръгъл, не правоъгълен, и покривът бе по-висок и заострен от обичайното. Снори бутна дървената врата и я затвори зад гърба ни.