Скандинавска митология

Отивали все по-надолу и по-надолу.

В най-дълбоката от пещерите нагрявали желязо за жигосване и трима души стояли и ги чакали. Локи ги разпознал още преди да види лицата им и сърцето му се свило.

— Не — изрекъл той. — Не ги наранявайте. Те не са направили нищо лошо.

— Те са твои деца, а тя е твоя жена, измамнико Локи — казал Тор.

В пещерата имало три огромни, плоски камъка. Асите ги сложили да легнат на плоската им страна и Тор взел чука си и направил дупка в средата на всеки от тях.

— Моля ви, пуснете баща ни! — казал Нарфи, синът на Локи.

— Той ни е баща — обадил се и Вали, другият син на Локи. — Заклели сте се, че няма да го убиете. Той е кръвен брат и брат по клетва на Один, най-великият от боговете.

— Няма да го убием — отговорил Квазир. — Кажи ми, Вали, кое е най-лошото, което един брат може да стори на брат си?

— Най-лошото е брат да предаде брат си — изрекъл без колебание Вали. — Брат да убие брат си, както Хьод уби Балдур. Това е ужасно.

— Вярно е, че Локи е кръвен брат на боговете и не можем да го убием — съгласил се Квазир. — Но с вас, синовете му, не сме обвързани с такава клетва.

Квазир отправил към Вали думи, които да го променят, думи, изпълнени със сила.

Човешкият образ на Вали изчезнал и там, където той стоял по-рано, сега имало вълк с пяна на покритата му с намордник уста. Разумът на Вали изчезнал от жълтите му очи и на негово място се появили глад, гняв и ярост. Той погледнал към боговете и към майка си Сигюн, а накрая и към Нарфи. Изръмжал тихо и протяжно и козината му настръхнала.

Нарфи направил крачка назад, само една, и вълкът се хвърлил върху него.

Нарфи бил храбър. Той мълчал и не изкрещял дори и когато вълкът, който бил негов брат, го разкъсал, разпорил гърлото му и изсипал червата му на каменния под. Вълкът, който по-рано бил Вали, надал дълъг и силен вой през покритите си с кръв челюсти. След това скочил високо над главите на боговете и потънал в тъмнината на пещерата, за да не го види никой вече в Асгард, не и преди да настъпи краят на всичко.

Боговете хвърлили Локи върху трите огромни камъка — сложили един под раменете му, един под слабините му и един под коленете му. След това взели изсипаните черва на Нарфи и ги прокарали през пробитите в камъните дупки, завързвайки здраво шията и раменете на Локи. Завързали червата на сина му около слабините и хълбоците му и стегнали коленете и краката му толкова силно, че той едва успявал да диша. След това превърнали червата на убития син на Локи във вериги, толкова стегнати и толкова здрави, че били като от желязо.

Сигюн, жената на Локи, гледала как завързват мъжа ѝ с червата на техния син и не казвала нищо. Плачела тихо, сякаш на себе си, заради болката на мъжа си и заради смъртта и безчестието на синовете им. Тя държала една купа, въпреки че все още не знаела защо. Преди да я доведат, боговете ѝ казали да отиде в кухнята си и да вземе най-голямата купа, която има.