Смъртоносно обаждане [bg]

След повече от двайсет години като полицай Уеб беше придобил умението да преценява хората с един поглед, още по-добре, като прекара няколко минути с тях. Доктор Гуен Барне изглеждаше уравновесена, интелигентна и разумна жена. Тя нито веднъж не повиши тон, независимо от настроението си. Умееше да говори и дотук всичките ѝ доводи се основаваха на правдоподобни и възможни факти.

– Побърках се, когато не намерих гривната сутринта – добави доктор Барне. – Търсих я къде ли не – под леглото, зад нощното шкафче, в чекмеджетата, под килима, в дневната, в кухнята... навсякъде. Дори в колата. Нямаше я. Помъчих се да си спомня всяка моя стъпка вчера, от момента, в който се върнах в дома си, до момента, в който си легнах, защото знаех, че гривната беше на ръката ми, когато отворих външната врата. – Тя млъкна, за да си поеме дъх. В момента една много голяма чаша вино наистина би ѝ се отразила добре. – И тази сутрин за пръв път закъснях за първия си сеанс за деня. Аз съм психиатър, детектив Уеб, и по-добре от повечето хора разбирам как работи човешкият мозък. Напълно съзнавам, че тъй като всяка нощ извършвам абсолютно едни и същи движения, преди да угася лампата в спалнята си, тоест оставям всичките си бижута на нощното шкафче, за мозъка ми е много лесно да бъде заблуден да си помисли, че съм направила нещо, което в действителност не съм. Повтарящите се действия имат такъв ефект върху мозъка, но ви уверявам, че случаят не е такъв.

Уеб прокара език по устните си.

– Тогава мислите, че някой е нахлул в дома ви снощи, влязъл е в спалнята, докато сте спели, и е взел гривната ви с намерението да направи това. – Той врътна брадичка към бележката и гривната на масата. – И може би дори е помирисал косата ви.