Смъртоносно обаждане [bg]

– Олекна ми. За момент излязох от кожата на професионалист. – Тя погледна свободната маса, пред която стояха. – Заповядайте. В момента това е единствената свободна маса. Освен ако не искате да седнете до бара.

– Не. Тук е идеално. Благодаря.

– Удоволствието е мое. – Салонната управителка изчака Хънтър да седне и после сложи две менюта на масата пред него. – След малко при вас ще дойде сервитьор. А в това време, тъй като сте били тук и преди, желаете ли да ви донеса нещо от бара?

– Да, би било чудесно, благодаря. Сервирате ли все още "Килкоман"?

Тя кимна по начин, който показа на Робърт, че одобрява избора му.

"Килкоман" беше една от малкото спиртоварни в цяла Шотландия, които все още приготвяха малца по традиционния начин, връщаха уискито към корените му и на свой ред създаваха изумителни видове.

– Да, разбира се. Имате ли предвид някое определено? Имаме няколко вида.

– Да, сингъл малц, ако има.

Лявата ѝ вежда леко се повдигна нагоре.

– Има. Лед?

– Не. – Хънтър поклати глава. – Само малко вода, моля.

Този път салонната управителка не прикри одобрението си.

– Американец, който не само знае да избира уиски, но и как да го пие. Не се срещат много такива.

Робърт се намръщи.

– Наистина ли? Дори в голям уиски бар като този?

Тя се засмя.

– Ще се изненадате. Дори не знаят как се пише уиски. А занапред нещата ще стават още по-лоши. – Салонната управителка кимна към масата на "градските момчета". – Разбирате ли какво имам предвид?

Хънтър се усмихна.

– Да, предполагам, че сте права.

– Веднага се връщам с питието ви.

Тя тръгна към главния бар, а Хънтър прелисти менюто с ястията.

– Заповядайте – каза салонната управителка само след минута и сложи на масата му чаша уиски и миниатюрна каничка вода. – "Килкоман" от 2010 година, сингъл малц.

– Благодаря – отговори Робърт и затвори менюто.

– Избрахте ли си нещо?

Той кимна.

– В такъв случай, след като вече съм тук, мога да взема поръчката ви.

Хънтър си поръча чийзбургер и пържени картофи.

– Веднага ще ви ги донесат – отвърна салонната управителка, замисли се за момент и после протегна ръка. – Между другото, казвам се Линзи.

– Робърт – отговори Хънтър и стисна ръката ѝ. – Приятно ми е да се запознаем.

– И на мен. – Думите ѝ бяха последвани от съвсем леко, но очарователно намигане.

Линзи тръгна криволичейки между масите, като внимаваше да избегне "градските момчета". Хънтър взе чашата и я поднесе към носа си. Ароматът на торфен пушек на златистата течност го накара да се усмихне. Той вдигна каничката, сипа няколко капки вода в уискито и най-после отпи. Първо се усещаше лек, сладък вкус на ванилия, а след това – по-траен меден аромат на жарава – идеалната комбинация за малцово уиски. Робърт затвори очи и се наслади на мига – може би малко по-дълго, отколкото трябваше, защото не забеляза човека, който застана пред масата му.