Шепнещите [bg]

Гласът му заглъхна. Когато заговори отново, звучеше различно.

— Щом държавата не желае да направи каквото е нужно и военните не могат да се грижат за своите ранени, тогава може би се пада на други да направят нещо по този въпрос или поне да опитат. Джоуел Тобаяс е един разгневен мъж и е възможно да е събрал други като него около себе си за своята кауза.

— Кауза ли?

— Онова, което върши, каквото и да е то, е породено от добри намерения. Той е познавал мъже и жени, които са се борили да получат каквото им се полага. Всички познаваме такива хора. Давани са обещания. Че ще им бъде помогнато.

— Искаш да кажеш, че парите от онова, което пренасят през границата, е трябвало да отидат за ранените войници?

— Част от тях. По-голямата част. В началото.

— Какво се е променило?

— Това са много пари. Така се говори. Колкото по-голяма е сумата, толкова повече расте алчността.

Роналд стана. Разговорът ни отиваше към приключване.

— Трябва да говориш с някой друг — каза той.

— Дай ми име.

— В „Съли“ имаше сбиване. — „Съли“ бе долнопробен портландски бар. — Случи се след като погребахме момчето на Пачет. Неколцина от нас седяхме в единия ъгъл, а Тобаяс и някои други бяха на бара. Единият от тях беше в инвалидна количка, крачолите му вдигнати и забодени с безопасни игли някъде към коленете. Пийнал бе доста и по някое време се нахвърли на Тобаяс. Обвини го, че не изпълнява обещанията си. Спомена Деймиън и другото момче, Крамър. Имаше и трето име, което не чух добре. Започваше с Р: Рокъм, нещо от този род. Момчето в инвалидната количка каза, че Тобаяс е лъжец, че краде от мъртвите.

— Тобаяс какво направи?

Лицето на Роналд се сгърчи от отвращение.

— Бутна го към вратата. Момчето не можеше да стори нищо друго, освен да натисне спирачката. Едва не падна на пода, но Тобаяс не го пускаше. То не пожела да освободи спирачката на количката и започна да ги удря, когато опитаха да го накарат насила. Тогава го вдигнаха заедно с нея и го изнесоха на улицата. Поругаха достойнството му просто така. Напомниха му колко е безпомощен. След стореното не се разсмяха и на един-двама сякаш им се повдигаше, но това не променя случилото се. Онова, което направиха с момчето, беше голяма низост.

— Името му Боби Джандро ли беше?

— Точно така. Изглежда е служил заедно с Деймиън Пачет. Дължал му е живота си, както чух. Излязох да проверя дали е добре, но той не искаше никаква помощ. Беше достатъчно унизен. Обаче се нуждае от помощ. Забелязах го. На път е да рухне. Е, сега знаеш повече, отколкото знаеше, когато дойде, нали?