Борбата [bg]

— Ето това е за теб, Елена. Една от най-добре запазените дрехи — всичко е автентично, дори панделките. Смятам, че тази рокля е принадлежала на Хонория Фел.

— Много е красива! — възхити се момичето, когато госпожа Гримсби приглади фината бяла материя. — Какъв е платът?

— Моравски муселин и копринен тюл. Тъй като днес е доста студено, можеш да облечеш този кадифен жакет отгоре. — Библиотекарката посочи към дрехата с цвят пепел от рози, преметната върху облегалката на стола.

Докато се преобличаше, Елена стрелна крадешком с поглед Каролайн. Да, чантата беше в краката на Каролайн. Поколеба се дали да не я грабне, но госпожа Гримсби още беше в стаята.

Муселиновата рокля беше много семпла, а надипленият плат се прихващаше под гърдите с бледорозова панделка. Леко бухналите ръкави, стигащи до лакътя, се завързваха с връзки в същия цвят. Модата в началото на деветнадесети век е била доста освободена и дрехите прилягаха и за момиче от двадесети век — стига да беше достатъчно слабо. Елена се усмихна, когато госпожа Гримсби я поведе към огледалото.

— Наистина ли е била на Хонория Фел? — попита тя, замислена за лицето от бял мрамор върху гробницата в полуразрушената църква.

— Така поне се смята — отвърна госпожа Гримсби. — Тя споменава подобна рокля в дневника си, така че сме почти сигурни.

— Тя е водела дневник? — изненада се Елена.

— О, да. Пазя го зад стъклената витрина на шкафа във всекидневната. Ще ти го покажа, като тръгнем. А сега жакетът… О, какво е това?

Нещо виолетово падна на пода, когато Елена взе дрехата.

Усети как лицето й замръзва. Вдигна бележката, преди библиотекарката да се наведе, и я погледна.

Имаше само един ред. Спомни си, че го бе написала на 4 септември, първия учебен ден. Само че след като го бе написала, го бе зачеркнала. Думите в тази бележка обаче не бяха зачеркнати, а се четяха ясно и отчетливо.