Децата на Метусела [bg]

— Защо пък шаран? — попита Лазар.

— Защото шараните изглежда не умират. Убиват ги или пък ги изяждат, или пък умират от глад, или хващат инфекции, но до този момент, доколкото ни е известно, те не умират.

— Защо пък не?

— Точно това се опитвах да разбера, когато ни принудиха да тръгнем на това проклето сафари. Те притежават необичайна чревна флора и вероятно това има нещо общо с другото. Но аз мисля, че има връзка с факта, че те никога не спират да растат.

Мери каза нещо едва доловимо.

— За какво си мърмориш? Пак ли интуиция? — рече Харди.

— Казах „амебите не умират“! Ти самият каза, че всяка жива сега амеба е жива от около петнадесет милиона години. И все пак те не стават неопределено големи и със сигурност не могат да имат чревна флора.

— Без вътрешности — каза Лазар и премита с очи.

— Каква ужасна игра на думи, Лазар. Но това, което казах, е вярно. Те не умират. Те просто се множат и продължават да живеят.

— С или без вътрешности — намеси се нетърпеливо Харди — може би има структурен паралел. Но аз съм притеснен поради липсата на експериментални обекти, Лазар, радвам се, че се отби. Искам да ми направиш една услуга.

— Казвай. Може пък да съм се размекнал.

— Ти самият си интересен случай, както знаеш. Ти си изключение от нашия генетичен модел. Избърза със събитията. Не искам тялото ти да отиде в конвертера. Искам да го изследвам.

Лазар изсумтя.

— Няма проблеми, приятелю. Но кажи на приемника си какво да търси — може да не живееш толкова дълго. И съм готов да се обзаложа на каквото искаш, че никой няма да разбере нищо, ровейки се в трупа ми!