Нещо гнило в Ел Ей [bg]

Яхтата вече се носеше над гладката повърхност към тъмночервената огнена топка на слънцето и Стоун започна да се наслаждава на пътуването. Разминаваха се и изпреварваха други лодки, на път за и откъм Марина Дел Рей, но не след дълго вече бяха напълно сами и продължаваха да се носят напред.

Стоун започна да си мисли какво ще каже на Иполито. Осъзна, че не е много. Щеше повече да слуша. Съмняваше се, че Стърмак или Иполито някога щяха да му възложат каквато и да е работа и предполагаше, че това е просто примамката да го докарат тук. Но умираше от любопитство да разбере какво имаха да му казват.

Бяха пътували с пълна скорост поне половин час, когато Вини намали. Стоун стана и се огледа. Слънцето беше залязло, Каталина се намираше право пред тях и на нейния фон се виждаше сигнализацията на стотици яхти. Хората бяха хвърлили котва за през нощта и вече сигурно вдигаха наздравици по бордовете. Стоун осъзна, че е изгладнял. Продължиха на бавен ход още малко и после Вини забави съвсем.

— Не искаме да предизвикаме ненужно вълнение и да клатим хората — обясни той, зави на деветдесет градуса наляво и изтегли лоста до упор. Двигателите замъркаха на празен ход. Яхтата се разлюля от вълните.

— Къде е яхтата на м-р Иполито? — поинтересува се Стоун.

Зад него се разнесе трудният за объркване звук, с който се изтегля затвора на пистолет, и той усети върху тила си хладната стомана. Обърна се и видя това, което знаеше — Мани беше опрял оръжието до главата му.

— Ти няма да стигнеш до яхтата — уведоми го Мани.

Стоун отвори уста да каже нещо, но Вини лепна парче от изолационна лента връз нея.

— Вдигни си ръцете — нареди Мани и Вини откъсна ново парче лента.

Стоун не помръдна.

Мани опря пистолета в лявото му око.

— Можем да го направим чисто, можем и по гадния начин — каза той. — Ти как предпочиташ?

Стоун протегна ръце и Вини ги стегна с няколко намотки лента, после се наведе и повтори упражнението с глезените му. Отиде до някакъв метален шкаф и извади от него стотина метра намотана в кръг котвена верига и заораваща дънна котва.

Стоун усети вътрешностите му панически да се свиват и положи усилия да не се случи нещо унизително. И без това ситуацията беше повече от неприятна. Започна, може би фатално късно, да търси начин да се измъкне. Защо изобщо се бе качил на яхтата? Слънцето беше напълно залязло и на негово място бе изгряла почти пълна луна. Палубата на яхтата бе осветена от призрачна светлина.

Вини и Мани говореха нещо за някакви скоби, но гласовете им идваха отдалеч. Стоун видя единият да изважда сандъче с инструменти, да рови из него, да вдига скоба, да я промушва във веригата и да я затяга с клещи.

Избутаха го към кърмата. Първоначално Стоун се противопостави, но после погледът му спря върху сандъчето. По настояване на Мани той подскочи напред, „спъна се“ и падна върху сандъчето, разсипвайки съдържанието му на палубата.