Интимно предателство

Морган долови сарказма в гласа на Тристан.

— Не одобряваш ли, братко? — издигна вежди той.

— Недей да се сърдиш, Морган. Само казвам какво виждам. Но ако питаш за мнението ми, добре, въпросът не е в това, дали одобрявам. Просто не разбирам от какво си привлечен.

— Не смяташ Маделин Дюпон за привлекателна? — засмя се Морган, което рядко му се случваше напоследък. — Никога не съм мислил, че ще дойде ден, когато няма да оцениш една хубава жена. Бракът ли те промени толкова?

Тристан повдигна рамене.

— О, предполагам, че Маделин е достатъчно хубава. Бог знае как зет ми, Гилбърт, е зашеметен от нея, въпреки че ти направо монополизира дамата в последно време. Но през всичките тези дни, които прекара с нея, ти не изглеждаш щастлив, Морган. Винаги съм се надявал да срещнеш жена, която ще ти носи радост.

— Не съм се спрял на Маделин Дюпон. Нека кажем, че ме забавлява временно.

Дукът беше впечатлен от верния усет на брат си, но се надяваше, че ситуацията не беше ясна и за останалите. Той наистина се чувстваше отегчен от компанията на французойката, но бе важно за мисията му да бъде близо до нея и брат й.

Морган се протегна към шкафа до стената и взе две чаши. Наля вино за двамата и смени темата.

— Кажи ми кога се местиш в оня стар паметник, който ти подарих? Мислех, че ще е готов до август.

— И аз смятах така — разсмя се Тристан, като схвана положението — брат му не искаше да обсъжда Маделин. Беше загрижен, но не трябваше да прекалява. Знаеше, че ако Морган иска да му се довери, ще го направи, когато реши. — Работата по къщата се проточи и няма да приключи скоро. Възхищението ми от нашата баба нарасна стократно през последните месеци. Чудя се как е търпяла дядо ми да прави ремонт на Рамсгейт Касъл цели двайсет години! А са живели тук през повечето време, когато се е вършела работата. Трябва да е било ужасно.

Морган се съгласи със смях.

— Неслучайно нейният герб е гравиран върху камъка над главния вход.

— Все още се надяваме да се настаним в Уестгейт Менър преди Коледа. Каролайн иска да изчакаме, докато всичко приключи. Много от познатите ни вече си отпътуваха за именията, но за нея все има какво да се прави в Лондон — хубавото му лице се намръщи. — Надявам се, че не ти създаваме проблеми, Морган. Винаги можем да отседнем у семейството на Каролайн, ако нарушаваме спокойствието ти — нещастното му изражение показваше колко му допада тази идея.

— Не ставай смешен. Това е толкова мой, колкото и твой дом. Честно да ти кажа, доволен съм, че сте тук. Също и баба. Знаеш колко обича да бъбри с Каролайн.

— Обещавам да се изнеса оттук възможно най-скоро. Мистър Уолш вече е напуснал Уестгейт Менър и лейди Алиса наблюдава довършителните работи.