Интимно предателство

Почукването на вратата спря сълзите й.

— Аз съм, Мейвис. Добре ли си?

Алиса пое дълбоко дъх, за да се успокои. Изтри очи и пусна Мейвис в стаята. Затвори вратата и се обърна към бавачката си.

— Времето накъсява, Мейвис. Трябва да измисля нещо.

— Не смяташ ли да почакаш до идването на дука?

Алиса й отправи тъжен поглед:

— Но той не идва!

— Не можеш да бъдеш сигурна, че…

— Стига, Мейвис. Минаха цели шест седмици, откакто пуснах писмата. Не съм получила никакво известие от него досега. Време е да погледна нещата направо. Морган е приключил с мен.

— Сигурна съм, че грешиш, трябва да му пишеш пак!

— Не! — Алиса бе категорична. — Отказвам да се унижавам повече. Ти чу статията от вестника. Намерил си е други, по-приятни начини да прекарва времето си. Аз трябва да се оправям сама.

— Знаеш, че онова беше само предположение, слухове — продължи Мейвис с опитите да й вдъхне надежда.

— Вече прекарах достатъчно безсънни нощи, за да си представям дука като баща — тъжно каза Алиса. — Мълчанието му ми дава отговора.

— О, бедното ми дете — промълви нежно Мейвис.

— Усетих детето си да се движи — прошепна Алиса с благоговение. После грабна ръцете на старата жена в своите. — Няма време за страдание, Мейвис. Това дете има нужда от мен. Заради него трябва да отхвърля всички напразни надежди.

— Какво ще правим?

— Първо ще намерим мястото, където да живеем. Мисля да се представя за вдовица, така че не може да е близо до Хемпшир.

— А парите — попита Мейвис. — Ще стигнат ли?

— Спестих всичките си заплати досега. Не е много, но ще са достатъчно за храна в началото. След колко време ще си проличи?

Тя застана пред огледалото и прокара ръце по корема си, като критично оглеждаше тялото си. Талията й се бе разширила, гърдите й напираха под тънката рокля. Но засега старата износена кафява дреха я спасяваше. Не мислеше, че някой е забелязал промяната до този момент, но дори и да беше, едва ли се бе досетил за бременността й.

Мейвис я огледа замислена.

— След месец-два няма да можеш да прикриеш корема си.

— Мистър Уолш си тръгва след три седмици. Той очаква останалата част от работата да приключи под моето наблюдение. Ако останем, докато ремонтът приключи, ще е някъде около средата на септември. Много ли ще съм наедряла тогава?

Мейвис кимна.

— Да, сигурна съм, че бебето ще се оформи.

Алиса се сви, като да се защити.

— Имаме нужда от повече време. — Тя се заразхожда из стаята, като мислеше на глас. — Винаги проверявам свършеното през деня вечер. Ако изчаквам всички да си тръгнат, преди да огледам работата им, никой няма да ме вижда. Пъркинс може да реши всеки по-малък проблем, а аз ще му давам забележките си от проверките, за да запознае хората на следващата сутрин. Мистър Уолш излиза в отпуска, Луси, Моли и Хоукинс ще отидат за няколко седмици при семействата си. Слугите няма да се върнат, докато Тристан и Каролайн не се настанят. Пъркинс остава, също и Нед, разбира се. На тях някак си ще намеря кураж да кажа истината.

— А мисис Стратън?

Алиса въздъхна разочаровано.

— Ще ми е трудно да съобщя новината на Пъркинс и Нед, но те ще я запазят в тайна. Мисис Стратън ме уважава много, но езикът й не се подчинява на волята. Много е рисковано да я посветя.

— Почакай малко — прекъсна я Мейвис, защото й хрумна нещо. — Мисис Стратън все говори колко иска да посети братовчед си в Плимут. Ако я убедим да отсъства няколко седмици, тя също няма да се върне преди пристигането на Тристан и Каролайн и ние отдавна ще сме заминали.

— Ще ни трябва време да намерим място, където да живеем. А и няколко допълнителни заплати няма да са ни излишни.

— Имаме пенсията, която дукът ми уреди, а и можем да отседнем при сестра ми в Корнуол, докато се уредим.

Алиса бе забравила за пенсията на Мейвис, щедро осигурена от Морган. Как бе могъл да е толкова благороден към жена, която едва познаваше, а да изостави собственото си дете? Незаконното си дете, припомни си тя.

— Мислиш ли, че ще се справим? — попита Мейвис.

— Единственият проблем остават Тристан и Каролайн — заключи Алиса. — В последното си писмо Тристан пише, че не смятат да се местят в Уестгейт Менър до Коледа. Къщата няма да е готова до началото на новия сезон, а Каролайн ще иска да остане в Лондон, за да може да посещава баловете. Сигурна съм, че той ще е достатъчно зает с нея и няма да ни посещава често. Мога да му пиша редовно и да го осведомявам подробно за работите тук. А когато идва, ще бъда неразположена.