Страшният съд е започнал отдавна

Къде са следите от извънземни? Навсякъде. Навсякъде ли? Повечето хора не виждат никакви следи. По-скоро улики, а те могат да се атакуват. Който не вижда следите в големите предания на човечеството, трябва да е слепец с едно око. Може би полуслепите и не четат книги или поне не такива, които се занимават с хипотезата Палео-СЕТИ. Защо, питаме се след всяка беседа, тези извънземни не са оставили по-добри следи? Каква полза от религиозни писания и истории от стари времена, какво помагат „небесните учители“ и странните редици числа, щом всеки може да прави с тях каквото поиска?

Трябват доказателства. Неопровержими и възпроизводими. Едва тогава науката наостря уши. Наистина ли? Колко пъти науката е давала доказателства, които после са били опровергавани с думи, защото не са отговаряли на съответния религиозен светоглед? И колко често един клон от науката е предлагал доказателства, които не са отговаряли на представите на друг научен клон? Или — да сложим ръка на сърцето си — колко често някоя научна дисциплина е давала необорими доказателства, които са били разбити на широк фронт по идеологически причини? Генетиците от всички лаборатории могат да ни изпеят цяла песен за това. Те могат съвършено чисто да докажат на всеки заинтересован колко разумни, важни и насочени към бъдещето са генетичните изследвания. А какъв е медийният отзвук? Оставете! Опасно! Ужасно! Веднага да се забрани! Какво е казал Алберт Айнщайн? „Две неща са безкрайни; вселената и човешката глупост“ (като за първото все пак имал някои съмнения).