Страшният съд е започнал отдавна

Факт е, че съответните учени в Египет не желаят публичност, освен цензурираните коментари от собствения си лагер. Никакъв журналист, никакъв неофициален наблюдател не бива да присъства на по-нататъшните изследвания на шахтата на Гантенбринк, когато бъде пробита тайнствената и врата. Никаква телевизионна камера няма да изпраща снимки навън или да показва подробности от стените на шахтата. Никаква група от друга наука няма да проверява анализите на метала от обкова на вратата. И цялата тази детинска скритост била уж, за да могат египтолозите да работят спокойно и необезпокоявано. Но този път не става въпрос за неизвестен гроб, а за Голямата пирамида, която от хилядолетия омагьосва човечеството. Става дума за най-гигантския строеж на планетата, едно от чудесата на света, за паметник, около който от хилядолетия възниквали легенди и истории. И без наплива от хора и журналистическата блъсканица египтологията ще пропусне неповторимия си шанс да демонстрира пред световната общественост коректния си и чист научен подход. Тя проиграва възможността да покаже ясно и точно на фантазьорите, които надушват тайни и заговори на всяка крачка, какви са фактите и какви не са.

Или ги е страх, че все пак зад шахтата на Гантенбринк може да има нещо? В миналото археолозите не били толкова педантични. Журналистите все пак били допуснати за откриването на гробницата на Тутанкамон или на Сехемшет. Междувременно съществуват глобални медийни мрежи и картините, предавани на живо от робота на Гентенбринк, биха се виждали в същото време във всички стаи и аудитории. За целта не е нужно в камерата на фараонките да се струпва навалица от журналисти, специалистите могат да вършат работата си спокойно и съзнателно. Но трябва да има картини на живо, направени по време на откритието. Не снимки, които се подават дни, седмици или месеци по-късно, орязани и снабдени с патетична легенда.