Женската сексуалност
- Автор: Долто Франсоаз
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Женската сексуалност». Краткое содержание книги:
Когато е била момиче, половият й орган е претърпял, по време на едиповата кастрация, неуспеха на най-важното й генитално желание, бивайки лишен завинаги от удоволствието да завоюва благосклонността на пениса на бащата с цел кръвосмесително оплодяване.
Изчезването на едиповия комплекс, ако е било пълно, е оставило в половия й орган дълбини, познати й само от неясни усещания, дължащи се на пасивни нагони на матката, без частичен обект, където да бъдат локализирани. Тя знае, че е обречена да чака бъдещото си „оформяне“ и женската си съдба извън семейството. Ако пасивните орални и генитални нагони, съчетани с пасивните генитални нагони по времето на едиповия комплекс, също са били белязани от едиповата кастрация, то всички нейни нагони са били инвестирани в място, различно от половия й орган, в постигането на творчески и културни ценности. Половият й орган е останал безмълвно инвестиран от пасивни генитални нагони („Спящата красавица“).
Пубертетът, постоянното напрежение, което менструацията събужда, цикличната жизненост на гениталните й пътища, фалическият вид на гърдите й предизвикват, едновременно със съзнанието й, че става жена, съперничество с другите жени и също така, ведно с тях, споделено съучастничество срещу мъжете. В това време либидото й предизвиква отново нарастващо несъзнавано инвестиране на пасивни генитални нагони в женската й утроба. Но тя се разпознава като личностно същество благодарение на тази част от нагоните й, които са инвестирали в тялото й нарцисизъм. Разпознава се по вълнението на цялото си същество, чувствително към появата и вниманието на мъжа. Известно й е, че нейната гениталност е посредник на достъпа до тялото на мъжа и поради това се чувства готова да обича; знае също, че благодарение на гениталността й я очаква майчинството.
Жената желае майчинството от рано — още от пубертета — и това желание се дължи по-често, мисля, на инстинкта към смъртта, отколкото на пасивните й генитални нагони на субект от женски пол. Под инстинкт към смъртта разбирам женския й статут на обект, на представител на човешкия род, който статут у момичето може да доминира, когато разрешаването на едиповия комплекс не е белязало половия й орган с кастрацията на оралните и аналните нагони и те не са били освободени с цел сублимиране в служба на субекта. Желанието да роди изглежда представлява остатък от оралните и аналните нагони на момичето. Когато встъпи във физиологичната зрелост, то е движено от желанието да роди и от свързаните с него фантазми, но се страхува от осъществяването му, докато не се увери, че е намерило за обект на любовта си този, в когото има пълно доверие. Така че жената остава резервирана по отношение на отдаването на тялото си, към което я подтикват гениталните нагони и любовта. И може би родилните фантазми, възникнали преди още да се е фиксирала върху някой мъж, са достатъчни, за да пробудят инстинкта й към смъртта, който я тласка към осъществяването на желанието й за дете, когато се отдава в половия акт. Това желание не е доказателство, че жената е достигнала нивото на зрелите генитални нагони. То съществува и у момиченцата на предгенитална възраст. Но е възможно момиче, което не очаква с нетърпение да стане майка, да разполага с малко средства за инвестиране в своите генитални пътища и да не знае нищо за еротизирането им, докато някой мъж не й го разкрие.
От друга страна, жена, която често е бивала сексуално задоволявана, особено в ранния предгенитален стадий, а после в гениталния, е много по-нарцистична от другите. Тя интроецира желанието, което събужда, и живеейки от това, че се чувства обект за другиго, се чувства по-малко субект, по-малко е склонна да инвестира желанието си в културни ценности, да го изразява и да намира удовлетворение в сублимации и в творчески и езикови социални контакти. Подложена на по-силни генитални нагони в зрялата възраст, тя вероятно е по-малко склонна да усилва диференцираното обектно либидо, характерно за жените като субекти, осъзнаващи сексуалното си желание, т.е. жените, които са най-развити от гледна точка на своята гениталност и са ангажирани в културни сублимации.