Женската сексуалност
- Автор: Долто Франсоаз
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Женската сексуалност». Краткое содержание книги:
Ако една жена е навлязла в едиповия комплекс в детството си и се е развивала добре до пубертета (включително и през пубертета), това е достатъчно условие, дори и да е още неопитна, в случай, че срещне у някой партньор относителна импотентност или дори перверзия, да организира своето инвестиране според изискванията на мъжа, когото е избрала и когото обича може би само за това, че я е избрал и следователно задоволил нейния нарцисизъм. Жените са много по-толерантни от мъжете по отношение на оргазмената фрустрация, но много по-малко толерантни от тях по отношение на фрустрацията от любов. Можем дори да се запитаме дали определена генитална организация на либидото не е съвместима единствено с излияния на чувства към обекта на любов и в целомъдрени прегръдки, при което най-важно за жената е доверието, вложено в любимия човек.
Трябва най-сетне да отбележим, че много нарцистични жени с фобии, с натрапливи идеи, проявено хомосексуални, хистерични или дори психотични, не са фригидни и могат да изпитат не само клиторен, но и вулво-вагинален оргазъм. Но е съмнително дали достигат до маточно-околоматочен оргазъм. Във всеки случай фактът, че се изпитват сладостни усещания при хетеросексуалните отношения или се участва в еротичните игри, не е, разбира се, сам по себе си признак на психично равновесие.
По-добре е да не бързаме да говорим за невроза, когато фригидна жена търси помощ от психоаналитик, ако не проявява други симптоми и изпитва привързаност към съпруга си и общите им дела, които изпълват със смисъл живота й. Много мъже съобщават, че жена, която претендира, че е без сексуални потребности или желания, но приема без неудоволствие половия акт, може все пак да изпитва след него общо приятно чувство, като в същото време отрича всякаква съзнавана чувственост, без да изтъква като причина изпитано неудоволствие. Партньорът им забелязва у такива жени проявления на дълбоките им генитални пътища и неусетно за тях влизане в действие на матката, както при най-пълния оргзъм, докато клиторният и вулво-вагиналният оргазъм са останали безмълвни.
Както се вижда, проблемът за наслаждението при жената още не е теоретично решен. Липсата на чувствителност на предните генитални пътища, която единствено е осъзнавана, вероятно е свързана с организиращата етика на либидните нагони, независимо дали жената страда или не от невроза. Тук отново се проявява културната й пластичност. Липсата на съзнавано сексуално желание и фактът, че дори без да получава съзнаван оргазъм, тя изпитва приятност от половите актове с обичания партньор, от когото е обичана и желана, а от друга страна фактът, че не страда от невроза, че емоционалното съзвучие със съпруга й е отлично, че нейната ефективност в съвместния живот, отзивчивостта й към дейността на мъжа, уважението към бащата на децата й, любовта, която вдъхва у тях и атмосферата, която създава в дома, емоционалното й влияние във възпитанието и премахването на едиповия комплекс у дедата й, са доказателство, че гениталните й нагони са в ред. Всичко това навежда на размисъл върху наслаждението и съзнаваната фригидност у жените и поставя все още нерешен теоретичен въпрос.
След като е потвърдила съществуването на откритите поради действието им несъзнавани чувства за вина, може ли психоанализата да счита, че е изправена пред ново проявление на несъзнавания живот и на неговата динамика, чийто израз са несъзнавани чувства на блаженство? Без да стигам до там, че да твърдя, пародирайки Кнок, героя на Жул Ромен, че жената, която намира наслаждение в половите отношения, е инфантилна, без да знае, или че студената в половите отношения жена е образец на висша нежност, ще кажа все пак, че у жената етическите и естетическите ценности на личността може да са канализирали, а после сублимирали голямо количество нарцистично либидо върху практически дейности, върху културни дейности и ако партньорът й не я увлича към частичното удоволствие на гениталните ерогенни зони, събуждайки нейното еротизиране в това отношение, тя самата е недостатъчно мотивирана да търси задоволяване в частичното място на половия си орган. Тяле проецира своето желание с истински гениталното в него върху пениса, нито върху неговата еректилност (толкова необходима за нарцисизма на всеки мъж), нито дори върху усещането на удоволствие в своя полов орган. Нейното желание е цялата личност на мъжа, който е инвестирал в нея, който я е очаквал. Когато жената намери или мисли, че е намерила любовта на мъжа към себе си, тя може — от любов към него и чрез доказателствата, които му дава за това — да изразява и символизира всички генитални нагони без, собствено казано, частичната сексуална зона на тялото й и частичната сексуална зона на тялото на мъжа, когото обича, да трябва да се срещат, за да поддържат любовта й.