Човешко, твърде човешко ((Книга за свободните духове), том 1)
- Автор: Ницше Фридрих Вильгельм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Донка Илинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Човешко, твърде човешко ((Книга за свободните духове), том 1)». Краткое содержание книги:
Предстои ви една удивителна среща с духовния дневник на Фридрих Ницше, който ще излезе в два тома и е истинското интелектуално завещание на знаменития немски философ.
Всеки от фрагментите на този дневник е една своеобразна тема за нова цялостна книга, но тяхното очарование е точно в тази фрагментарност, издържана в метафоричната образност на Библията — библия на относителния морал…
Идолът на масата. — Рецептата за това, какво нарича масата свой идол, е лесна. На всяка цена трябва да й се остави нещо, което и е много приятно, или да й се внуши, че едно или друго нещо е много приятно, и после да й се даде. Но в никакъв случай веднага, а да се извоюва с голямо усилие или поне да се даде вид, че е извоювано по този начин. Масата трябва да добие впечатлението, че пред нея се намира една силна, непреклонна воля, най-малкото да изглежда така. Всеки човек се възхищава от силната воля, защото никой не я притежава и всеки си мисли, че ако би я имал, за него и за неговия егоизъм няма да съществуват вече никакви граници. А окаже ли се, че тази силна воля успее да издейства за масата нещо много благоприятно, вместо да се вслуша в желанията на собствената си алчност, нейното възхищение се удвоява и тя си честити и сама си пожелава успех. Впрочем нека прикачим на идола всички белези на масата, защото толкова по-малко ще се срамува тя от него и толкова по-популярен ще стане той. И така: нека бъде насилник, завистник, експлоататор, интригант, ласкател, подмазвач, надут — според обстоятелствата — всичко.
Владетел и Бог. — Много често хората общуват със своя владетел по същия начин, както и със своя Бог, както и много често самият владетел е бил представител на Бога, най-малкото негов върховен свещенослужител и жрец. Това почти загадъчно настроение, някаква смесица от преклонение, страх и срам, беше и в момента е вече значително по-слабо; ала от време на време то лумва отново, насочвайки се към изключителни личности изобщо. Култът към гения е отзвук на преклонението към бога-владетел. Навсякъде, където съществува стремежът да се издигнат единични люде в сферата на свръхчовешкото, възниква и склонността да се възприемат цели слоеве от народа за по-примитивни и по-нисши, отколкото са в действителност.
Моята утопия. — При един по-съвършен обществен ред тежкият труд и теглото на живота ще се отредят на този, който най-малко ще страда поради тях, ще рече на най-безчувствения; и така, стъпало по стъпало нагоре, докато се стигне до този, който е най-чувствителен за най-висшите сюблимни видове на страданието и затова страда дори при най-големите облекчения на живота.
Илюзията в учението за революцията. — Съществуват политически и социални фантасти, които пламенно и красноречиво проповядват и подканят към събаряне на всеобщия ред, вярвайки, че тогава сякаш от само себе си ще се издигне незабавно най-величественият храм на една красива човечност. В тези опасни мечти още отеква суеверието на Русо, който вярва в една чудодейна, изконна, но в същото време затрупана доброта на човешката природа и приписва цялата вина за това затрупване на институциите на културата в общество, държава, възпитание. За съжаление историята ни поучава, че всяка подобна революция възкресява отново най-стихийните енергии, намерили израз в отдавна погребани ужаси и изстъпления на отдавна отминали епохи. Следователно една революция може да стане източник на сила в едно изтощено човечество, никога обаче тя няма да бъде организатор, строител, художник, последен ваятел на човешката природа. И така, не уравновесената, склонна към ред, пречистване и преустройство природа на Волтер, а страстните полулъжи и ексцентричности на Русо пробудиха оптимистичния дух на революцията, срещу който аз се провиквам: „Смажете нечестивеца! Той стана причина духът на Просвещението и на прогресивното развитие да бъде за дълго време прокуден. Нека да се вгледаме — всеки в себе си — дали е възможно да го възвърнем!“
Мярка. — Абсолютната категоричност в разсъжденията и в проучванията, ще рече свободомислието, превърнало се в качество на характера, внася елемент на умереност в общуването, защото отслабва алчността, привлича голяма част от наличната енергия към себе си за насърчаване на духовни цели и разкрива незначителната полза или безполезността и опасността, които се крият във всяка внезапна промяна.
Възкресение на духа. — Върху политическия болничен одър един народ се подмладява обикновено сам и отново намира духа си, изгубен в търсене и утвърждаване на властта. Своето най-висше изграждане културата дължи на политически болни времена.
Нови идеи в стар дом. — Рухването на идеите не настъпва непосредствено с рухването на институциите, по-скоро новите идеи обитават още дълго време запустелия и зловещ дом на своите предшественици и под натиска на жилищната криза сами го консервират.