Човешко, твърде човешко ((Книга за свободните духове), том 1)
- Автор: Ницше Фридрих Вильгельм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Донка Илинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Човешко, твърде човешко ((Книга за свободните духове), том 1)». Краткое содержание книги:
Предстои ви една удивителна среща с духовния дневник на Фридрих Ницше, който ще излезе в два тома и е истинското интелектуално завещание на знаменития немски философ.
Всеки от фрагментите на този дневник е една своеобразна тема за нова цялостна книга, но тяхното очарование е точно в тази фрагментарност, издържана в метафоричната образност на Библията — библия на относителния морал…
Собственост и справедливост. — Когато социалистите доказват, че разпределението на собствеността в съвременното човешко общество е последица от безброй несправедливости и насилия и отхвърлят изцяло задължението да защитят нещо така неправилно изградено, всъщност те разглеждат въпроса само откъснато от неговата взаимовръзка с общото. Цялото минало на старата култура почива на насилие, робство, измама, заблуда. Обаче ние, наследниците на всичко това, не можем да зачеркнем с декрет самите нас или пък сблъсъците на цялото това минало, нито пък бива да откъснем от него дори един фрагмент. Несправедливата концепция се корени обаче и в душите на безимотните, те не са по-добри от собствениците и нямат никаква морална привилегия, защото и техните прадеди са били някога също собственици. Необходимо е не насилствено преразпределение, а постепенно преустройство в начина на мислене, във всички нас чувството за справедливост трябва да нарасне, а насилническият инстинкт — да отслабне.
Опасните революционни духове. — Можем да разделим хората, които замислят да извършват революция в обществото, на такива, които искат да постигнат нещо за себе си, и на такива, които се стремят към същото, но вече в името на децата и внуците си. Последните са по-опасни, защото живеят с вярата и чистата съвест на безкористие. Първите е възможно да се залъжат, господстващото общество е все още достатъчно богато и умно, за да го стори. Опасността започва, когато целите загубят личния си характер. Революционерите, които не преследват личен интерес, имат право да гледат на всички защитници на съществуващия ред като на лично заинтересовани и поради тази причина да изпитат спрямо тях чувство на превъзходство.
Родова гордост. — Имаме пълното право да се гордеем с една непрекъсваща се никъде родословна стълбица от добри прадеди — не обаче и със самата стълбица, защото такава има всеки. Произходът от добри прадеди създава истинския родов аристократизъм; едно-единствено прекъсване на веригата, един лош праотец и благородството на рода е вече опорочено. Би трябвало да се запита всеки, който говори за аристократичния си произход, дали между прадедите му има някой тираничен, алчен, разпътен, лош и жесток човек? И ако той с чиста съвест отговори отрицателно, тогава заслужава да потърсим приятелството му.
Водещи духове и техният инструментариум. — Виждаме как велики държавници и изобщо всички, които имат нужда от повече хора за осъществяване на плановете си, постъпват ту по един, ту по друг начин: те или си избират много прецизно и внимателно подходящите за плановете си хора и им предоставят относително голяма свобода, защото знаят, че природата на тези избраници ще ги тласне именно в тази посока, накъдето те самите бяха искали; или правят избора си небрежно, вземат каквото им падне под ръка, но от всяка глина оформят винаги нещо, което подхожда на целите им. Втората група прилага повече насилие, тя изисква и по-раболепен и послушен инструментариум. Обикновено човекопознанието й е съвсем слабо, затова пък човекопрезрението по-силно, отколкото у първата. И все пак машината, която тя конструира, работи далеч по-качествено от машината, произведена в работилницата на първата група.
Необходимостта от произволно право. — Между юристите съществува спор, кое право ще предпочете народът — дали онова, което е премислено до последната подробност, или онова, което е най-лесно разбираемо. Първото, чийто най-висш образец е римското право, изглежда неразбираемо за лаиците и по тази причина неспособно да отговори на правния му усет. Обичайното право, например германското, беше грубо, суеверно, нелогично, отчасти наивно, обаче то отговаряше на точно определени унаследени родни традиции и чувства. Но там, където няма вече приемственост както у нас, правото може да бъде заменено все още само със заповед и принуда. Всички ние сме лишени от чувство за правна приемственост, затова трябва да се примирим с произволните права като израз на необходимостта, че трябва да има някакво право. Във всеки случай най-приемливо тогава е логичното, защото е най-безпристрастно. Дори при положение, че и най-малката единица мярка в съотношението между простъпка и наказание е приложена произволно.