Мотивът

— Катрин — каза той най-сетне. — Как си? — След това мъчително се напрегна да каже още нещо: — Как беше през цялото това време?

Чу гърлен смях, който отекна някъде дълбоко в съзнанието му.

— Имаш предвид последните трийсет и седем години? Добре, макар че, боя се, в момента не съм особено добре. Неприятно ми е, че се свързвам с теб при такива обстоятелства, но не знам на кого другиго да се обадя. През всичките години често си мислех дати звънна, но винаги си казвах, че може би просто ще се срещнем някъде случайно. Градът не е чак толкова голям.

— Да, така е. През цялото време ли живя тук?

— През повечето време. След колежа и след няколкото години в Бостън. Знам, че ти си живял тук. Четох за теб във вестника. — Чу я да въздиша. — Както и да е. Обаждам ти се, защото имам нужда от адвокат. Оказва се, че съм заподозряна по дело за убийство.

— Да, знам.

— Знаеш ли? Вече?

— Искам да кажа, че чух името Катрин Хановър, но не знаех, че става дума за теб. — Следващите думи му се изплъзнаха, преди да успее да ги улови: — Смятах, че никога няма да смениш името си.

— Не възнамерявах, но явно за Уил беше важно, затова когато ножът опря до кокал, просто зарязах възвишените си принципи и продадох предишните си феминистични убеждения. Ами ти? Нали никога нямаше да работиш на твърдо работно време?

— Туш. Предавам се.

— Няма нищо. Звучиш точно както преди.

— Ами… въпреки това съжалявам. Нямам представа защо стана така.

— Няма проблем, наистина. — Отново се разнесе странно мнемоничният гърлен смях. — Може би още се чувстваш виновен заради начина, по който ме заряза.

— Може би — каза той и додаде, отново без да се замисля: — Възможно е това да е причината. — Не беше сигурен какво точно казва, защото не бе мислил за нея от десет години.

Франи се появи под него на стълбите и със загрижено изражение го попита само с устни дали всичко е наред.

Харди кимна, усмихна се на жена си, след това се обърна и продължи да се качва по стълбите.

— И сега имаш неприятности?

— Така ми се струва. Тази сутрин идваха полицаи със заповед за обиск и претърсиха дома и колата ми.

Харди седна в креслото в спалнята си. Това беше нещо ново и новината все още не беше стигнала до ушите му. Ако вече бяха издействали заповед за обиск, случаят беше стигнал много по-далеч от случайно подозрение въз основа на евентуален мотив. Някой, въвлечен в разследването, вече се бе заел с доказателствата. И това със сигурност не беше Ейб, защото той щеше да му спомене за това снощи или долу само преди няколко минути. Оставаше да е Кунео и от тази мисъл стомахът на Харди се сви.