Мотивът

— Но вие не бяхте съгласна с него?

— Донякъде. Само че без реални основания. Просто усет.

— Обикновено усетът се основава на нещо.

— Просто ми се струваше пресметлива — въздъхна Чо. — Имах чувството, че не е… съвсем искрена. Сигурно ще поискате да ви дам пример.

— Ако можете — не искаше да я притиска Глицки.

— Ами… — направи пауза тя. — Добре. Когато Пол се запозна с нея, една от големите й прояви беше, че веднъж седмично ходеше доброволно в кухнята за бедни в Глайд Мемориъл.

— Добре.

— Разбира се, с това искаше да покаже, че има добро и щедро сърце, че е загрижена за съдбата на бездомниците, такива неща. Само че когато тя и Пол… когато тръгнаха заедно, това престана.

— Значи смятате, че е било предварително замислено, за да й придаде повече привлекателност?

— Не знам. Неприятно ми е да твърдя подобно нещо. Може би е била искрена и след това е била твърде заета с Пол. Но просто не ми се стори редно. Освен това тя наистина се появи незнайно откъде, а след това изведнъж се оказа, че ще се жени за него. Стори ми се доста бързо.

— Значи господин Хановър никога не е говорил с вас за нейния произход.

— Не много. Май е имала съпруг, който починал от рак преди около пет години…

— Знаете ли къде?

— Не, съжалявам. Дори не съм питала. Искала да започне живота си отначало и отдавна мечтаела да живее в Америка. В Сан Франциско. Затова дошла тук. — Чо въздъхна. — Нямаше нищо тайнствено. Тук имаше някои връзки с хора, с които се бе запознала в Европа, после срещна Пол и след това… е, знаете какво. Ако той не беше богат, никой нямаше да обърне внимание на тази история. Само че, той беше богат. — Макар че признанието явно й струваше много, жената сви рамене и каза: — Те просто се разбираха. Тя го правеше щастлив. Явно и той я правеше щастлива.

— Значи не се караха?

— Защо ме питате това?

— Защото се говори, че помежду им е имало известно напрежение. Може би заради цената на ремонта? Чух, че става дума за около един милион долара.

Чо си позволи лека и тъжна усмивка:

— Това ми каза и той, но го намираше за смешно.

— Смешно ли?

— За забавно. Искам да кажа, в крайна сметка той щеше да живее там. Парите бяха негови и ако тя ги бе похарчила, за да направи дома му по-хубав, нима имаше причина да се оплаква? — Чо се взря за миг в пространството пред себе си.

— Ако изобщо имаше някакво напрежение, то беше заради назначението.

— Заради назначението ли?

— Все още не се беше разчуло — кимна Чо, — но от администрацията се свързаха с него и му съобщиха, че са издигнали кандидатурата му за заместник-министър на вътрешните работи като награда за набирането на средства, което бе организирал за президента. Само че това никак не допадна на Миси. Не искаше да се мести във Вашингтон и отново да разтуря живота си особено след цялата работа, която беше свършила по къщата. — Лицето на Чо помръкна.

— Но дори и така да е, какво? Струва ми се, че прочетох, че става дума за убийство и за самоубийство. Дори и да са се карали, някой ги е убил. Така че какво значение има дали са се карали за нещо?