Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
— Сроднико, нямам чак такива амбиции.
— Затова пък така никому няма и да хрумне, че може да те прати в битка — откровено напомни Корин. — Ако това би засегнало съвестта ти, не забравяй колко си полезен тук, а и работата не е съвсем безопасна. Погледни. — Показа му отдавнашен белег от изгаряне на едната си длан. — Веднъж поех обратната вълна, защото на един от техниците не му стигнаха силите. Усещах матрицата като жарава в ръцете си! Очаквах да ме прогори не по-зле от лепкав огън. А и страдания няма да ни липсват. Ако ще работим в кръгове по деветима ден и нощ… ще изпитаме много лишения, а и жените ни заедно с нас.
Ариел се изчерви, а стоящите наоколо мъже се ухилиха. Всички разбраха намека на Корин — изтощителната работа с матриците водеше до продължителна импотентност при мъжете. Пазителят забеляза кривата усмивка на Аларт и пак се засмя.
— Да бяхме всички монаси, щяхме да понасяме леко и това, наред с глада и студа. Аларт, отдавна исках да те питам за нещо. Чух, че по пътя от Неварсин са ви нападнали с устройство, съдържащо лепкав огън, но ти си успял да го отдалечиш навреме. Разкажи ми, моля те. — Когато изслуша краткото описание на случката, Корин кимна сериозно. — Мислех си за такова оръжие, пълно или с лепкав огън, или с обикновени запалителни вещества. Трябва да бъде свръхкрехко. Вече имам едно, което може да подпали наведнъж цяла гора, а воюващите страни ще бъдат принудени да прекратят сражението, за да гасят. Не съжалявам, че примирието беше нарушено. Все някъде трябва да изпитаме измишльотините си!
— Дано никога не се случва! — промърмори ужасеният Аларт.
— С устата ти говори монахът — укори го Барак. — Момчето ми, скоро ще изхвърлиш тези изменнически мисли от главата си. Онези натрапници Райднау се стремят да проникнат все по-навътре във Владенията. Мнозина са, при това плодовити. Не са рядкост сред тях бащите, които имат по шестима или седмина синове. Алчни са за земя и прекалено свадливи. А от седемте синове на моя баща двама са умрели още при раждането си, трети загубихме заради неовладян ларан на прага на юношеството. И все пак си мисля, че изобилието на пораснали синове е напаст, защото имотът трябва да се дели на дребни парченца или пък да ги пращаш в набези, както постъпиха онези Райднау.
Този път Корин се усмихна съвсем невесело.
— Прав си. Един син е толкова нужен, че семейството му прави всичко, за да го опази. Но двама вече са много. Аз съм по-младият, а брат ми е предоволен, че съм Пазител в Кулата и не мога да се намеся във великите събития на нашето време. Твоят брат, Аларт, се отнася по-сърдечно с теб — поне ти позволи да се ожениш!
— Да, но се заклех да подкрепя претенциите му да седне на трона, ако нещо сполети крал Регис… дано живее още дълго!
— Царуването му и без това се проточи прекалено — намеси се друг от Пазителите. — Но и не жадувам с нетърпение събитията, които ще настъпят, ако твоят брат и принц Феликс се хванат гуша за гуша в борба за трона. Войната с Райднау е едва поносимо зло, сблъсъкът между братя от Хастурите ще е къде по-страшен!
— Чувах неведнъж, че принц Феликс е еммаска — обади се Барак. — Не ми се вярва да се бори за короната. Нима яйцата могат да трошат камъни?!
— Е, нищо не го заплашва, докато е жив старият крал — напомни Корин. — После ще е само въпрос на време да бъде разобличен. Чудя се кого ли са подкупили, за да бъде обявен за престолонаследник? Пак ти казвам, Аларт, късметлия си — явно твоят брат е имал нужда от подкрепата ти, затова ти намери съпруга, при това прелестната и мила Касандра.
— Между другото, не я виждам сред нас — заозърта се другият Пазител. — А беше тук преди малко.
Аларт също се обърна рязко, внезапно го изпълни твърде лошо предчувствие. В единия край на залата няколко от по-младите жени си танцуваха. Допреди миг той си мислеше, че и Касандра е с тях. Отново я видя мъртва в ръцете си… отхвърли илюзията, родена от собствения му страх и отчаяние.
— Може да се е прибрала в стаята си. Рената я убеждаваше да не става от леглото и дори се учудих, че слезе тук тази вечер.
— Но тя не е в стаята си! — уплашено възрази Рената с тих глас. — Аларт, къде може да е? Отидох да я питам иска ли аз да я обуча за наблюдател и накрая се убедих, че изобщо не е в Кулата.