Бунтът

— Говорил са с баща ми? — повтори тя, като мереше всяка своя дума. — Говорил си с баща ми, без дори да говориш с мен?

— Приличието изисква да получа съгласието на баща ти.

— По дяволите приличието! — Серина грабна от него наметалото. — Не си имал право да се договаряш зад гърба ми с когото и да било, без да си ми казал и една дума.

Бригъм дълго гледа разрошената й коса, устните й, все още подпухнали от неговите целувки.

— Мисля, че съм направил повече, отколкото да ти кажа една дума, Серина.

Тя се изчерви и отиде да хвърли наметалото върху кобилата си.

— Не съм толкова неопитна, за да мисля, че това, което се случи тук, винаги води до брак. — Щеше да се метне на седлото, ако Бригъм не я бе извъртял към себе си.

— Да не мислиш, че имам навика да прелъстявам девственици и после да ги правя свои любовници?

— Не познавам навиците ти.

— Тогава научи този. Аз съм решил да станеш моя жена.

— Ти си решил. Ти си решил! — Серина го избута настрани. — Може би в Англия можеш да заповядваш, милорд, ала тук аз имам думата в своя собствен живот. А аз казвам, че няма да се омъжа за теб и ти трябва да си луд, за да го мислиш.

— Излъга ли ме, когато ми каза, че ме обичаш?

— Не. Не, но… — Устните му се притиснаха към нейните и думите угаснаха.

— Значи лъжеш, когато казваш, че няма да станеш моя жена?

— Не мога да бъда — възрази тя отчаяно. — Как мога да замина оттук и да дойда с теб в Англия?

Пръстите му се свиха върху раменете й.

— Значи отново стигаме дотук.

— Ти трябва, трябва да разбереш какво би било. — Заговори много бързо и хвана ръцете му. — Ще живея там, защото те обичам, защото ти си ме помолил, а накрая ще посрамя и двама ни. Ти ще ме намразиш, преди да е минала и една година. Аз не съм родена за съпруга на граф, Бригъм.

— Английска графиня — поправи я той.

Серина пое дълбоко въздух.

— Аз съм дъщеря на земевладелец, вярно, ала не съм такава глупачка, та да вярвам, че това е достатъчно. Няма да мога да понасям да съм затворена в Лондон, когато ми се иска да препускам по хълмовете. Ти самият неведнъж си ми казвал, че не съм дама. Бих била лоша съпруга на граф Ашбърн.

— Значи ще си лоша съпруга, но ще си моя съпруга.

— Не. — Тя избърса бузи с опакото на ръцете си. — Няма.

— Няма да имаш избор, когато отида при баща ти и му кажа, че съм те обезчестил.

Сълзите й секнаха и на тяхно място се появи потрес, после гняв.

— Няма да посмееш.

— Ще посмея — закани се той мрачно.

— Баща ми ще те убие.

Бригъм само вдигна вежди. Очите му бяха тъмни и студени. Мъжете, с които се бе срещал в битка, биха разпознали този поглед.

— Не вярвам бащата да е толкова кръвожаден, колкото дъщерята. — Преди да бе успяла да му отговори, я вдигна на седлото. — Ако откажеш да се омъжиш за мен, защото ме обичаш, ще се омъжиш за мен, защото ще ти бъде заповядано.

— По-скоро бих се омъжила за двуглава крастава жаба.

Той се метна на седлото до нея.

— Обаче ще се омъжиш за мен, мила моя, усмихната или разплакана, пътуването ми до Лондон ще ти даде време да помислиш разумно. Когато се върна, ще говоря с баща ти и ще уредя нещата. Серина му хвърли един яростен поглед и смушка кобилата си. Надяваше се по пътя към Лондон Бригъм да си счупи врата. А когато на следващата сутрин той замина, тя изплака разбитото си сърце във възглавницата.