НКВД изчака търпеливо получаването на нови телеграми и след като такива не последваха, арестуваха съдията Лорънс.
Разпитът продължи десет денонощия.
— На кого изпратихте информацията?
— Каква информация? Не разбирам за какво говорите.
— Говорим за плановете. Кой ви предаде плановете?
— Какви планове?
— Плановете за съветската атомна подводница.
— Да не сте полудели! Каква представа имам аз от съветски подводници?
— Това искаме да разберем и ние. С кого направихте тайните заседания?
— Какви тайни заседания? Аз нямам никакви тайни.
— Добре. Кажете ни кой е Борис?
— Кой Борис?
— Мъжът, който е внесъл парите на ваша сметка в Швейцария.
— Каква моя сметка в швейцарска банка?
Русите се вбесиха.
— Твърде упорит глупак сте — заявиха му те. — Що ви дадем добър урок не само на вас, но и на всички останали американски шпиони, които се опитват да подкопават нашата велика родина.
Когато най-сетне разрешиха на американския посланик да го посети, съдията Хенри Лорънс беше отслабнал с десетина килограма. Не можеше да си спомни кога пазачите му бяха разрешили да спи за последен път. Самият той се бе превърнал в трепереща развалина.
— Защо се държат така с мен? — запита съдията с дрезгав глас. — Та аз съм американски гражданин. Съдия съм. За бога, измъкнете ме оттук!
— Правя всичко, което е по силите ми — убеди го посланикът.
Видът на съдията Лорънс просто го шокира. Посланикът беше посрещнал съдията Лорънс и останалите членове на Съдийския комитет при пристигането им преди две седмици. Мъжът, когото посланикът беше посрещнал, нямаше нищо общо с това раболепно и уплашено до смърт човешко същество, което сега се унижаваше пред него.
Какво, по дяволите, искат сега руснаците, чудеше се посланикът. Съдията не е по-голям шпионин от самия мен. После мрачно си помисли: Примерът с мен може би не е чак толкова уместен.
Посланикът поиска официално среща със секретаря на Политбюро, а когато му отказаха, той уреди такава с един от министрите.
— Принуден съм да направя официален протест — заяви гневно посланикът. — Поведението на вашата страна по отношение на съдията Лорънс с нищо не е оправдано. Смешно е да се нарече шпионин човек с неговото обществено положение.
— Ако сте свършили — отвърна хладно министърът, бъдете така добър да погледнете тук.
Той връчи на посланика копия от телеграмите. Посланикът ги прочете и вдигна смутено глава.
— Какво нередно има в тях? Най-обикновени телеграми.
— Така ли мислите? Може би ще ги прочетете отново? Този път обаче дешифрирани.
Той подаде на посланика нови копия от телеграмите. Никои думи в тях бяха подчертани.
СЛЕДВАЩОТО ЗАСЕДАНИЕ НА СЪДИИТЕ МОЖЕ ДА СЕ СЪСТОИ. ПОТВЪРДЕТЕ УДОБНА ДАТА. КАКТО ЗНАЕТЕ, МЯСТОТО Е УГОВОРЕНО.
