Школа за магии (Книга първа)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга първа)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
— По-бавно — каза Холис. — Свършиха ми пръстите на ръцете и краката.
Лиза се надвеси над него и сложи ръка на рамото му. Той се обърна към нея и вторачено я загледа на мъждивата светлина, идваща от прозореца.
— Застреля двама въоръжени патрули на КГБ и окото ти не мигна, а сега трепериш — каза тя.
— Студено е.
— И аз съм нервна. Но те желая. Може и да не осъмнем тая нощ.
— Звучи ми като думите на моя щурман, който казваше: „А ако зората се пукне?“
— Всичко едно по едно.
— Добре. А Сет? Как ще реагира, като научи?
Тя не отговори.
Холис я остави да докосва босия му крак с нейния, а той обгърна главата й и я целуна. Съблякоха се под юрганите и се сгушиха в прегръдките си. Тя прекара ръце по гърба му и пръстите й напипаха гладки жилести възли.
— Рани — обясни той.
— О!
Холис се претърколи върху й и съвсем лесно проникна в нея.
— Сам… хубаво е… топло е…
— Топло… да. — Той впи устни в нейните, докато навлизаше по-дълбоко, и усети как тя разтвори още повече бедрата си под меката пухена завивка, после се изтласка нагоре с изненадваща сила. Тя стенеше, а бедрата й започнаха да се повдигат нагоре-надолу още по-бързо, после движенията станаха по-бавни и по-равномерни.
Лиза изрита завивките и обгърна гърба на Холис с крака, после го хвана с ръце за таза, притисна го още по-силно към себе си, притрепери и притихна изнемощяла.
След преживяния оргазъм Холис също се укроти и те лежаха, нежно прегърнати. Лиза сложи глава на гърдите му. Той прекара пръсти през косите й.
— Чувам сърцето ти — каза тя.
— Добра новина. А пък аз усещам дъха ти.
Тя го целуна по гърдите.
— Господи, дари ми мирен и спокоен сън.
— Амин!
Холис лежеше буден, с отворени очи, вторачен в непрогледната тъмнина и заслушан в дълбоката тишина. Лъхна го на цигарен дим от съседната стая и някой се изкашля. По стъклото зашумоляха сухи листа, после отново настъпи тишина. Не след дълго плъх или мишка затопурка по гредите на тавана.
След около час по пътя забръмча мотор на чайка, следвана от тракането на верижно превозно средство, най-вероятно бронетранспортьор. Той зачака да чуе тропота на ботуши по замръзналия двор, трясъка на входната врата, а след това и стъпките по дървения под. Но скоро бръмченето на моторите отзвуча и наоколо отново се възцари тишина. Холис се питаше дали тях търсят или Джак Додсън, а може би търсеха и тримата? Малцина ценни граждани в тази страна бяха с неизвестно местонахождение, а фактът, че трима чужденци бяха в неизвестност свидетелстваше за сериозна повреда в системата, която мнозина не биха могли да възприемат.
Холис затвори очи и се отпусна. Стори му се, че Лиза бълнува нещо в съня си, а после съвсем ясно я чу да казва: „Колата се повреди… Аз съм дежурна… Той е и твой приятел, Сет.“
Холис смяташе, че е невъзпитано да се заслушва в бълнуванията на жените, с които спи, но това бе първата жена, която бълнуваше на руски.
Той се унесе в лек, неспокоен сън и също сънува.
12.
Лиза се събуди от шум в задния двор.
— Навън има някой — разтърси тя Холис за раменете.
Той отвори очи. Чу се изскърцването на врата.
— Тоалетната е навън.
— О!
От кухнята се носеха гласове, а кукуригането на петел разцепи ранното утро.
— Мога да видя дъха си — каза Лиза и издиша. — Виждаш ли?
— Да, много ясно.
Отвън Холис мярна Зина, дъщерята на Павел и Ида, да се връща от тоалетната. Мина покрай прозореца, на който нямаше перде, но не се обърна към него.
— Днес е неделя сутрин, Сам, а църквите по цяла Русия са замлъкнали. Холис кимна.
— И на мен ми се иска отново да чуя камбанен звън.
Поседяха малко, замислени и заслушани в утринните песни на птиците, а после Лиза нежно се обърна към него:
— Харесва ли ти сутрин?
— Кое? О…
— Чувствам се отвратително, като си помисля, че съм била с някой мъж само за една нощ. Нека да го направим още веднъж.
— Добре.
Отново се любиха, а после лежаха под юрганите, загледани в дъха си, докато се пукна зората.
— Това се нарича пушене в леглото — обади се Лиза.
Тя го обгърна с ръка и потърка пръстите на краката си о неговите.
— Обърни се.
Холис легна по корем, а тя дръпна юргана надолу. На слабата светлина видя белезникаво виолетовите белези, които започваха от врата му и стигаха чак до хълбоците.
— Сега виждам, че доста си го бил загазил. Боли ли те?
— Не.
— Запали ли се?
— Един шрапнел ме улучи.
— А самолетът взриви ли се?
— Ами, не сам. През опашката му премина една ракета „земя-въздух“.
— Разкажи ми всичко, моля те.
Холис отново легна по гръб.