Сребърен куршум [bg]

Освен това, продължи Сиско, куршумите не излезли от тялото и били извадени по време на аутопсията, извършена късно предишния ден.

— Двайсет и пети калибър — каза ни.

Безброй пъти бях разпитвал експерти по балистика. Разбирах от патрони и знаех, че двайсет и пет калибровият куршум се изстрелва с малко оръжие, но може да нанесе тежки увреждания, особено ако попадне в черепната кухина, където започва да рикошира. Направо прави мозъка на жертвата на каша.

— Известно ли е вече точно с какво оръжие е стреляно?

Знаех, че по следите върху куршумите може да се определи с какво оръжие са изстреляни. Точно като при убийството в Малибу — експертите знаеха какво оръжие е използвано, въпреки че не го бяха открили.

— Да. Двайсет и пет калиброва берета „Бобкат“. Малка и удобна, почти можеш да я скриеш в шепа.

Съвсем различно оръжие от онова, с което бяха убили Мици Елиът и Йохан Рилц.

— И какво ни говори всичко това?

— Това е оръжие на наемен убиец. Взимаш го, когато знаеш, че ще стреляш в главата.

Кимнах в знак на съгласие.

— Значи е било планирано. Убиецът е знаел точно какво ще направи. Чака в гаража, вижда Джери да излиза и да отива в колата си. Прозорецът се отваря или вече е отворен и онзи тип гръмва Джери два пъти в главата, после бръква да извади куфарчето с лаптопа, мобилния телефон, папката и навярно делото Ели Уимс.

— Точно така.

— Добре, ами заподозреният?

— Оня, когото са потили първата нощ ли?

— Не, това е бил Карлин. Пуснали са го.

На лицето на Сиско се изписа изненада.

— Откъде знаеш, че е бил Карлин?

— Бош ми каза сутринта.

— Това значи ли, че имат друг заподозрян?

— Показа ми снимка на мъж, излизащ от сградата по времето на убийството. Имал е оръжие и очевидно е носел дегизировка.

Видях, че очите на Сиско пламват. Беше въпрос на професионална гордост той да ми осигури такава информация. Не му харесваше, че се е случило обратното.

— Не знаеше името му, имаше само снимка — продължих. — Интересуваше се дали съм виждал този човек и дали не е клиент на Джери.

Очите на Сиско се присвиха, когато разбра, че неговият вътрешен източник е крил толкова важни сведения от него. Ако му кажех и за обажданията от ФБР, сигурно щеше да вдигне масата и да я изхвърли през прозореца.

— Ще видя какво мога да открия — отвърна той през зъби.

Погледнах Лорна.

— Бош каза, че по-късно пак щял да дойде, за да покаже снимката на Рен.

— Ще я предупредя.

— Погледни я и ти. Искам всички да са нащрек за този човек.

— Добре, Мики.

Кимнах. Бяхме приключили. Оставих кредитната си карта върху сметката и извадих мобилния си телефон, за да се обадя на Патрик. И това ме подсети за нещо.