Жена от класа
- Автор: Бегшоу Луиз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Жена от класа». Краткое содержание книги:
— Да, госпожо. — По лицето на Консуела личеше, че според нея Даяна вероятно е изгубила ума си, но тя и бездруго смяташе, че англичаните са луди, така че не понечи да спори.
Даяна изтича горе, метна роклята в коша за пране и с радост се пъхна под душа. Докато се сапунисваше и изплакваше, тя прокара пръсти по златните звезди, гравирани в метала. Щеше да й липсва това място. Дано не се наложи да отсъства дълго. Само колкото да даде урок на неверния си съпруг.
Часовникът на стената отсреща показваше, че е седем и половина. Даяна бързо се избърса с кърпата и пусна сешоара на най-силната степен, преди да се зарови в гардероба. Да, ето го елегантното зелено сако на „Прада“, което можеше да съчетае с пола до коленете на „Джоузеф“ в същия цвят и черни обувки с нисък ток на „Ралф Лорън“, както и съвсем тънък и напълно прозрачен чорапогащник от „Уулфорд“. Наистина нямаше време да се гримира, затова отново позвъни на Ричард и използва само малко матов овлажнител за лице и неутрален гланц за устни.
Искаше да иде рано на работа днес. Ърни не би очаквал тя изобщо да се появи, нито пък Сисеро. Щеше да иде навреме и да изненада и двамата.
Консуела отвори вратата и едва не изтърва таблата на пода.
— Госпожа Фокстън! Добре ли ви е?
Госпожата никога не се бе приготвяла толкова бързо, откакто я познаваше. Да не би да отиваше при някое бебе? Или някой е болен?
Даяна само кимна и се нахвърли върху махагоновата табла.
— Всичко е наред, Консуела.
Взе кристалната чаша с прясно изцеден портокалов сок, изпи го на един дъх, грабна кроасана, както си бе върху салфетката, и хукна към асансьора.
Консуела зачака тя да се върне обратно — щура жена. Когато това не стана, камериерката въздъхна, отпусна се тежко на леглото и се зае с кифлата с шоколад, която Даяна остави. Опаковането на багаж бе тежка работа, от която човек огладнява. Нямаше смисъл да се хаби храна. А и кафето ухаеше прекалено хубаво, за да го изхвърли.
Майкъл погледна към спящото тяло на Айрис. Кожата й бе все още влажна след всичко, което правиха заедно по-рано, когато се задъхваше и извиваше под него. Тя определено е много отзивчива, но пък според Майкъл всички жени са такива — когато попаднат на подходящия мъж.
Слава богу, че в съня си се бе търколила встрани. Не понасяше да се притискат в него, но не искаше да я събуди, за да й го каже. Понякога му харесваше топлината на тялото й, особено когато тя отъркваше закръгленото си дупе в него и го възбуждаше, а той само повдигаше леко крака й и проникваше в нея. Айрис имаше и хубави гърди, вероятно леко подобрени с хирургическа намеса, стегнати и кръгли. Беше много слаба, но отказваше да се храни, макар че определено харесваше секса. Спомни си за предната вечер, когато тя запази маса в ресторанта и се появи с онази къса яркочервена рокля с голямо деколте и нищо отдолу, само гола кожа, спретнато поддържано венерино хълмче — вече влажна и гореща за него…
Погледна спящата жена. Гърдите й изпъкваха като твърди дини, когато лежеше по гръб, но не това го притесняваше. Момичето се грижеше за себе си. Добър знак. Роклята й снощи й придаваше малко долнопробен вид, макар че го бе възбудила… може би е добре да й купи по-подходящи дрехи за случаите, когато излизаха заедно.
Свали силните си крака от леглото и отиде до гардероба си. Определено най-лошата част от това да имаш постоянна приятелка е, че не можеш да я изриташ от апартамента на сутринта. Айрис спеше като пън, освен ако пенисът му не я пробудеше. Вероятно тя е идеалната жена — никога не му се пречкаше.
Наведе се, взе две осемнадесеткилограмови гирички и направи няколко серии с тях. Кръвта и млечната киселина направо кипяха в мускулите му и караха кожата му да настръхва. Усети как мозъкът му се прояснява. Навън почти никой в „Трайбека“ още не се бе размърдал. Реши, че може да си вземе душ, да се обръсне и да иде в офиса в седем и половина. Това бе много важна седмица за компанията. Искаше да е във форма.
Ърни Фокстън бе противен и дребнав английски негодник, каза си мислено Майкъл, после изръмжа, вдигна железните тежести и си напомни, че не бива да го съди предубедено. Какво значение има, стига бизнесът да върви добре. Нека шефът на „Блейклис“ да се разхожда с неговите скъпи костюми и изкуствен тен. Все пак осигури на Майкъл изключително добра дистрибуторска мрежа и професионални и евтини печатни услуги. А и търговските им представители нямаха търпение да заработят с новите му продукти. Според Сисеро разполагаха с най-ефективната система за продажби, което сигурно се дължеше на факта, че Ърни бе вдигнал квотата на всеки търговец и уволняваше онези, които не се справяха.