Жена от класа

Сега окончателно изгуби контрол над себе си. Закри лицето си с длан и заплака, хлипаше високо и сърцераздирателно. Гримът й се размаза. В лъскавото огледало на асансьора се отразяваше бледото й лице със зачервени и подпухнали очи.

И тогава вратите на асансьора се отвориха на нейния етаж.

Озова се лице в лице с Майкъл.

Даяна пристъпи в коридора и автоматично извърна глава. Нямаше как да скрие ужасния си вид.

— Как, по дяволите, стигна дотук? — прошепна тя. — Какво искаш? Да ме измъчваш ли? Не можеш да ме разубедиш да се върна в компанията. Моля те, не си хаби думите напразно. Просто си върви, Майкъл.

— Ще си тръгна. Само ме остави да кажа каквото имам и повече няма да ме видиш. — Майкъл измъкна кърпичка от джоба на костюма си и й я подаде. — Пусни ме да вляза за минутка, за да не се налага да говоря на стълбищната площадка.

Даяна въздъхна; беше едва единадесет сутринта, а се чувстваше безкрайно изморена.

— Добре. Само за минутка.

Пусна го вътре и затвори вратата.

Майкъл стоеше пред нея; облечен в делови костюм. Не знаеше откъде да започне. После я погледна в очите и си пое дълбоко въздух.

— Съжалявам за всичко — каза той. — Бях полудял. Ревнувах. Никоя друга жена не ме е карала да се чувствам толкова щастлив и затова не можех да понеса мисълта, че ме желаеш само заради парите ми. След онова, което ми каза онзи негодник по телефона, направо ми идваше да го убия. А после ти потвърди думите му. Но след като си тръгна, осъзнах, че просто си откровена с мен. Ти си друг човек, знам, че се промени. Работиш прекалено усърдно и не може да е само заради парите. И щяхме да сме заедно през цялото време, ако аз не се бях държал толкова арогантно с теб отначало. Мразех това, че излизаш с Брад Бейли, но едва след като вратата се затвори зад гърба ти, разбрах защо. Най-обикновена ревност. Защото те обичам и искам да се омъжиш за мен.