Брутално
- Автор: Грейди Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Брутално». Краткое содержание книги:
Компютърът изпиука. Тя бързо се върна обратно в мрака и зареди нова дискета. После отново отиде при гардероба. „Първо натисни дръжката.“ Бяха се случвали и по-неочаквани неща. Вратичката беше здраво заключена.
В техническия отдел на бюрото бяха проверили кодовия списък на производителя на ключалката, сравниха номера, който Кол бе запомнил, и направиха ключ. Направиха й още четири допълнителни ключа, всеки малко по-различен от онзи, който би трябвало да влезе в ключалката: „би трябвало“ и „ще“ са две различни реалности. Основният ключ беше в десния джоб на жилетката й. Другите бяха в левия й вътрешен джоб.
„Пъхни основния ключ в ключалката. Завърти го… Ако има някакъв капан или аларма, ще се задействат сега.“
Сали отвори вратата на шкафа. И насочи коничния инфрачервен лъч в зейналата празнота…
— Мамка му — промълви тя.
Гласът на командващия:
— Докладвай!
— Пари! — Агентката прокара невидимия лъч по лавиците, отрупани с банкноти. — Купчини от по един долар, няколко пачки от по пет, десет… двайсетачки. По-малки купчини по петдесет… сто.
— Нещо друго?
Горната лавица бе празна. Тази под нея — също. Върху третата от горе надолу бяха банкнотите до двайсет долара, върху четвъртата петдесетачките и стотачките. Отдолу… празно пространство без лавици, дъно…
— Ножа за писма го няма! — изсъска тя. — Някой го е открил!
Компютърът изпиука.
„Тичай обратно… Не! Първо затвори вратичката на шкафа, заключи я. По-добре да загубиш минута за копиране, отколкото да оставиш вратата зейнала, за да я види някой, минал по коридора.“ Цяла вечност по-късно Сали стоеше приведена над компютъра, вкарваше тринайсетата дискета и натискаше „ЕНТЪР“, когато усети, че я побиват тръпки.
Сниши се зад бюрото. В стаята избухна светлина. Агентката надникна иззад ръба на компютъра.
На прага стоеше Монаха.
„Идва!“ Сали се наведе още по-ниско. Чу изтракването на заключената вратичка на гардероба. Изсумтяването на Монаха. „Лампите продължават да светят — помисли си тя. — Той се оглежда, усеща нещо.“ Тежки стъпки отекнаха по-навътре в залата край отсрещната стена. Приближаваха се към нея. Агентката се притисна към пода. През процепа между долната част на бюрото и пода виждаше как мокасините №48 на Монаха… идват към нея.
„О, господи! Не!“
„Прецени времето. Прецени и последната стотна от секундата, иначе… Чакай! На бюрото! Дали…?“
Добър крадец: всичко е прибрано. Компютърът продължаваше да пъхти над възложената му задача. Екранът беше черен, но до флопито светеше червена лампичка. Ами ако дискетата се запълнеше и машината изпиукаше?
Монаха погледна към нощта през големия прозорец. После тръгна към вратата.
Светлината в стаята угасна. Сали най-после издиша.
Вратата се затръшна.
Компютърът изпиука.
Тя стана, смени пълната дискета с празна и натисна „ЕНТЪР“. След това отиде до вратата, притисна ухо до нея и се заслуша: нищо. Изпълни я облекчение, после я напусна и остави след себе си смазващото бреме на ужасен въпрос. „Защо Монаха затвори вратата?“
Пръстите й се затвориха около студената месингова брава: заключено.
Инфрачервеният лъч й показа ключалката на вратата.
— Имаме проблем — прошепна тя в микрофона. Нито носеше инструменти за отключване, нито имаше опит с такива.
— Не изпадай в паника! — чу се гласът на командващия операцията.
Сали обходи стаята с лъча: нищо. Компютърът изпиука. Прекалено рано. Тя усили яркостта на екрана и видя: „КОПИРАНЕТО НА ХАРД ДИСКА ЗАВЪРШЕНО“.
Агентката автоматично пъхна дискетата във вътрешния си джоб и изключи компютъра. После плъзна инфрачервения лъч из стаята.
— Какво има навън?
— Повтори въпроса.
Но тя знаеше, че я е чул. Приближи се до стъклото. На теория се намираше на втория етаж. Но първите етажи на старите черкви бяха със седем и половина метрови тавани — и то над петте стъпала до входа.
— Излизам.
— В никакъв случай! Няма къде да идеш. Външният перваз…
— Широк е поне петнайсет сантиметра. На всеки ъгъл има капчуци. Мога да се измъкна, да се прилепя до стената, да затворя прозореца…
— Мамка му!
— … да седна по задник… да се снижа… да се хвана за капчука и да се спусна, после…
— Ще се пребиеш.
— Мисля, че мога да се спусна два метра надолу. Така остават още колко… седем метра?