Брутално
- Автор: Грейди Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Брутално». Краткое содержание книги:
— Имаме зелена светлина — съобщи по радиото командващият. — Повтарям: имаме зелена светлина.
Изщракването на пръстите му изплющя в микробуса. Агентът отвори смазаната задна врата. Сали се измъкна на улицата. Вратата на микробуса хлопна зад нея.
„Издишай — заповяда си тя. — Вдишай, издишай.“ Тротоарът беше заледен. „Върви спокойно. Всъщност можеш да бързаш: адски е студено.“
— Проверка — прошепна Сали.
В лявото й ухо се разнесе гласът на командващия:
— Чуваш се високо и ясно.
— Ти също. Стой така.
Тя набра кода на домофона на портала на някогашната черква. Ключалката избръмча.
— Вътре съм — прошепна агентката. После започна да се качва по стълбите. Натисна звънеца на вратата.
Отвори й господин Военна прическа.
— Някой пратил ли ви е?
— Не съм доброволка — отвърна тя и мина покрай него. „Влязох!“ Вратата зад гърба й се затвори. — Къде е Джеф?
— Господин Ууд не е тук.
„Щом ти си на вратата, Нгуен навярно е пред кабинета на Фарън. Може да е с Монаха. А може и да не е.“
— По дяволите — каза Сали. — Добре. — И тръгна нагоре по стълбището.
„Не си търси оправдания — винаги подчертаваха преподавателите й. — Не излизай с измислената си история. Само ще се заплетеш в лъжите си. Освен това, ако не си агентка, защо ще се оправдаваш? Просто всички трябва да приемат думите ти.“
— Не знаех, че ще се връщате тази вечер — каза пазачът.
— Така ставаме двама. А щом го няма и Джеф, значи сме трима. — Тя въздъхна. — Ще трябва да се оправя сама.
„Качвай се, без да бързаш. Не поглеждай назад.“ Тя тръгна по коридора покрай отворени врати, тъмни офиси, мина покрай оперативната зала — отворена и тъмна. Нататък по коридора, нагоре по задното стълбище.
Светлините в малката стаичка, определена за нея и Кол, бяха изгасени. До този момент беше видяла само пазача на вратата. Фарън можеше да е горе. Монаха можеше да е навсякъде. Тя включи лампата в офиса си, включи и компютъра. „Дали пазачът е казал на някого, че съм тук?“ Отвори един от позволените файлове с парола, дадена й от Ууд, после слезе надолу до случайно избрана страница. И отдръпна стола си назад.
„Все едно че съм била тук — помисли си тя, докато гледаше оставената от нея сцена. — Че просто съм излязла за малко.“
Сали се прокрадна надолу, на втория етаж. Пъхна се в тъмната оперативна зала, притисна гръб до стената, така че да не се вижда откъм отворената врата, и прошепна:
— На мястото съм!
Извади от вътрешния джоб на жилетката си миниатюрно фенерче и го включи. Крушката се затопли, но агентката не видя светлина, докато не си сложи специалните „слънчеви очила“ за инфрачервена светлина. Накъдето и да насочеше лъча, бюрата, столовете и компютрите изникваха от мрака като зловещо зелени силуети.
Сали бързо отиде при най-отдалеченото от вратата бюро и включи компютъра. После намали до минимум яркостта на екрана.
„ВКАРАЙТЕ ПАРОЛАТА“
— Дано Кол да е прав — прошепна тя.
Тази вечер, сама и тайно промъкнала се в оперативната зала на Фарън, Сали натисна „Д“. После „А“. После шпация. И с още четири удара по клавишите вкара кодовата дума, рожба на логиката на Кол.
Екранът проблесна: „ДОСТЪП ДО ВСИЧКИ РАВНИЩА ФАЙЛОВЕ ОСИГУРЕН ДО РАНГ“.
— Вътре сме! — прошепна тя.
В слушалката й се разнесоха радостните викове от микробуса. На мястото на гласа на командващия се чу хакер номер едно:
— Спомни си последователността.
Сали извади от вътрешните джобове на жилетката си двайсет компютърни дискети, вкара командната дискета на хакерите и натисна „ЕНТЪР“. Малкият компютър изпиука. После изпухтя.
— Прие командната ви дискета — съобщи агентката в прилепения до гърлото й микрофон. Две минути по-късно компютърът отново изпиука. Сади измъкна командната дискета, вкара чиста, натисна „ЕНТЪР“… По екрана запроблясваха редове от данни.
— Става. — Тя погледна към светлината на вратата и намали яркостта на екрана до пълна чернота. Работа на тъмно. Работа с инфрачервени очила. Работа, насочваща се по звука. Бързо.
Инфрачервената светлина я доведе до вратата на гардероба. Тя прокара лъча на фенерчето по повърхността, търсейки нарочно оставени косми, които да се скъсат, кабели на алармена инсталация, изобщо каквото и да е, предназначено да попречи или засече крадеца. Драскотините, които Кол бе оставил по ключалката, ясно личаха.