Непрогледност

— Вие ли сте съдебният лекар? — с очевидно недоумение попита някакъв полицай, когато Лори влезе в апартамента и отново показа значката.

На униформата му пишеше „Рон Мур“. Беше мускулест мъжага, наближаващ четиридесетте.

Лори кимна, решена да не проявява особена търпимост и сдържаност към това, което предстоеше.

— По дяволите — каза Рон. — Не приличаш на съдебните лекари, които съм виждал.

— И все пак съм съдебен лекар — отвърна му Лори без сянка от хумор.

— Хей, Пийт — провикна се Мур. — Я виж кой е дошъл! Съдебна лекарка, която прилича повече на зайче от „Плейбой“.

Друг, по-млад на вид униформен полицай си подаде главата зад една врата. Вдигна вежди, щом видя Лори.

— Мале! — ахна той. Държеше и в двете ръце някакви писма.

— Кой командва тук? — попита Лори.

— Аз, сладурче — отговори Рон.

— Казвам се доктор Монтгомъри — рече Лори, — а не сладурче.

— Разбрано, докторе — отрапортува Рон.

— Кой ще ме разведе? — попита Лори.

— Може и аз — рече Рон. — Това очевидно е всекидневната. Обърнете внимание на спринцовките върху масичката. Покойният очевидно си е бил инжекцията тук, след което се е прехвърлил в кухнята. Тялото е там. В кухнята ще стигнете през кабинета.

Лори огледа набързо апартамента. Беше малък, но луксозно обзаведен. От входното антре, където беше застанала, виждаше всекидневната и малко от кабинета. Всекидневната беше с два огромни прозореца с южно изложение и необикновен изглед. Но Лори прояви повече интерес към безпорядъка по пода. Изглежда, стаята е била претършувана.

— Това грабеж ли е? — попита тя.

— Не — отвърна Рон. — Ние сме разхвърляли. Влиза в разследването, нали разбирате.

— Не съм сигурна, че ви разбирам — каза Лори.

— Винаги правим обиск.

— С каква цел? — попита Лори.

— За да установим самоличността.

— Не забелязахте ли всичките тези дипломи по стените на антрето? — посочи Лори. — Мен ако питате, името ще ви извади очите.

— Ами ако не сме ги видели? — каза Рон.

— Къде е трупът? — попита Лори.

— Казах ви — в кухнята — посочи Рон към кабинета.

Лори се упъти натам, като гледаше да не стъпва върху разхвърляните по пода предмети, и влезе в кабинета. Всички чекмеджета на писалището бяха извадени, а съдържанието им — прегледано набързо.

— Май и тук сте търсили и установявали самоличността? — подхвърли тя.

— Точно така, докторе — съгласи се Рон.

Лори мина през кабинета и стигна кухнята, пред която спря. Беше разхвърляна, както и другите стаи. Всичко от хладилника, включително и рафтовете, беше извадено. Лори забеляза и дрехи, метнати на пода. Вратата на хладилника беше открехната.