Черен дъжд
- Автор: Браун Грэм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черен дъжд». Краткое содержание книги:
— Той разрови мъха в цепнатините и разчисти спойката чак до ъгъла. Оголеният ръб беше напукан и нащърбен. Десетки тънки като косъм пукнатини подсказваха неминуемото му разрушаване. Археологът вдигна поглед.
— От всички камъни на покрива само този изглежда в такова състояние. Което може да означава само едно — че е местен… многократно.
„Най-после!“
— И ти смяташ, че това е входът — предположи Даниел.
— Ако изобщо има такъв. В повечето храмове на маите няма нищо, освен по-ранни храмове.
Отвсякъде го погледнаха озадачени лица.
— Царете, или на маянски „ахау“, искали да имат свои паметници, подобно на всички владетели в древния свят. Обаче проявявали изненадващ прагматизъм и често поръчвали да построят новата сграда върху вече съществуваща, нещо като предколумбов проект за възстановяване на градския център, който им позволявал да оставят след себе си по-голям храм от техния предшественик. Резултатът малко прилича на руска матрьошка. Някои храмове на Юкатан, например, имат по пет-шест по-древни строителни етапа.
Макартър се върна към първоначалната си мисъл.
— Но други маянски храмове са самостоятелни постройки, в някои от които има вътрешни камери — помещения, в които царете и жреците медитирали и общували с отдавна починалите си предци. Този процес всъщност се придружавал от проливане на кръв, понеже прокарвали бодливи въжета и шипове от морска лисица през устните, ушите и… хмм… през други смятани за по-чувствителни части на тялото си.
Хоукър потрепери.
— Направо да ти се отще да станеш цар.
Даниел се засмя и отново погледна професора.
— Значи смяташ, че този храм е от втория вид, така ли?
— Така изглежда — потвърди Макартър. — Което може би ще ни помогне да определим дали това място е Тулан-Суюа.
— Как така? — попита тя.
— Нали си спомняш, Тулан-Суюа имал и други имена. Едно от тях е написано върху камъка, открит от Блекджек Мартин. Седемте пещери. Други маянски текстове го наричат „Мястото на горчивата вода“.
— Седемте пещери — повтори тя, припомняйки си историята. — Значи мислиш, че отдолу може да има пещера? Или няколко пещери?
— Възможно е. Само че моите предположения не са толкова драматични. В други маянски сгради, свързани с думата „пещера“, са открити вътрешни камери. И защо не? В края на краищата какво е пещера? Тъмно място с каменни стени. Разликата между каменната камера и истинската пещера е чисто семантична. Пещерняците даже използват термина „пещерна зала“. Маянското описание сигурно следва подобна логика. И ако в този храм има вътрешни камери, седем на брой, това ще потвърди нашата теория, че Тулан-Суюа е тук.
— Нашата теория ли? — учуди се Даниел.
— Приемам ви за съавтори — усмихна се Макартър. — Пък и има още една причина да влезем в храма, навярно даже по-важна. Онова, което е вътре, през всички тези години е било защитено от слънце и дъжд. Външните стени са огладени от природните стихии, но долу може да открием надписи, стенописи или керамика. Дори ритуални предмети с информация върху тях. Най-добрият и най-бърз начин да си изясним нещата, е да влезем вътре. И това означава да започнем оттук.
Отне им почти четири часа, множество разтегнати мускули и един строшен скрипец, но накрая изместиха плочата и я надигнаха с лостове. Прокараха под нея найлоново въже и с помощта на импровизирана тринога успяха малко по малко да я изтеглят нагоре и назад. Бяха я преместили почти на метър и двайсет, когато конструкцията рухна и камъкът с трясък се приземи на покрива.
Макартър легна по корем, за да надникне през отвора, но се закашля и се извърна. Даниел усети остра миризма — въздухът от вътрешността на храма излизаше навън. Отвратителна смрад на сяра.
Археологът я погледна с насълзени очи.
— Това направо може да те свести.
Той отново се наведе към входа, а Лейдлоу дълбоко си пое дъх и приклекна до него. Лъчите на фенерите им осветиха широки стъпала, които потъваха в мрака.
— Хайде да влезем — предложи тя.
Професорът срещна погледа й и явно разбра, че няма смисъл да спори. Взе флуоресцентния фенер от ръката й и попита:
— Други желаещи?
Неколцина се отдръпнаха назад, но Хоукър се приближи.
— Какво пък, по дяволите, поредната дупка в земята. Тук поне има стълбище.
Ученият кимна и погледна студентката си.