Екзекуторът
- Автор: Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Екзекуторът». Краткое содержание книги:
— Фактът, че убиецът не може да се върне при труповете и затова е използвал снимките. Мъртвите тела вече са намерени.
61.
Гарсия и Хопкинс си размениха бързи и неспокойни погледи. От тонколоните във „Футси“ все още гърмяха „Скид Роу“.
— Щом труповете са намерени, какво става с числата? — Карлос почука по пликчетата с веществените доказателства.
Робърт посочи снимката на първата жертва и числото едно на гърба й.
— Вижте как убиецът е написал числото. Забелязвате ли нещо особено?
Колегите му се втренчиха в числото.
— Много е опростено — рече Гарсия. — Няма хоризонтална чертичка в основата. Всъщност е само една отвесна линия.
— Мамка му! — възкликна Хопкинс. — Той е прав. Това прилича на пръска кръв. Всеки би го пропуснал.
— Добре, това би обяснило числото едно — каза Карлос и бутна следващата снимка в средата на масата. — Ами числото две?
Хънтър разтърси глава, сякаш всичко беше възможно.
— Може би числото се е отмило.
— Какво? — едновременно попитаха Гарсия и Хопкинс.
Брюнетката отново се приближи до джубокса и този път задържа погледа си върху Робърт, а после се усмихна лъчезарно. Започна песен на Бон Джоуви.
— Убиецът не изрязва числата в телата на жертвите, а ти пише с кръв — обясни Хънтър и се наведе напред. — Ами ако втората жертва е била оставена на влажно или открито място, например в гора, и нещо е размазало числото?
Карлос и Иън се замислиха.
— Дъждът лесно би го отмил или поне би го размазал — съгласи се младият полицай.
— Напоследък вали много — отбеляза Гарсия.
Робърт погледна часовника си.
— Ще занеса снимките на криминалистите и ще ти извадя цифрови копия — каза на Хопкинс. — Искам да ги потърсиш в базата — данни за изчезнали лица или „Убийства“.
— По дяволите! — Иън се плесна по челото. — Това ме подсети за нещо. Ти се оказа прав, когато предложи да започнем търсенето в „Изчезнали лица“ за онова момиче Моника от Пенсилвания. — Той даде на Хънтър черно-бяла разпечатка на снимка. — Изпратиха ми я от архива за изчезнали лица в Пенсилвания.
Двамата детективи се вгледаха в снимката.
— Брей — подвикна Карлос. — С изключение на косата и белега на устната тя не се е променила много. Освен ако няма близначка.
— Тук обаче не е така. — Хопкинс им даде друг лист.
Момичето на снимката беше Моли Уелс, родена на Коледа преди седемнайсет години в Хънтингтън Каунти, Пенсилвания. Беше изчезнала от четири години. Баща й Джон Удс съобщил, че е изчезнала два дни след като майка й била прегазена от пиян шофьор. Починала на място. Джон Удс се беше преместил в Йорк, пак в Пенсилвания, скоро след смъртта на съпругата си.
— Още не съм се опитал да се свържа с баща й — добави Иън, когато Робърт прочете доклада.
— Не го прави. Поне засега — рече той.
На лицето на Гарсия се изписа безпокойство.
— Не мислите ли, че трябва да му се обадим? Той вероятно много се тревожи за дъщеря си. Изминали са четири години.
— Има причина за бягството й от дома — обясни Хънтър. — Тя е на седемнайсет. Ако иска да се свърже с баща си, щеше сама да го направи. В стаята за разпити имах чувството, че Моника ужасно се страхува от нещо. И не само от виденията си.
62.
Окръжната лаборатория по патоанатомия официално отваряше в осем сутринта от понеделник до петък, но Робърт нямаше намерение да чака дотогава. Знаеш, че Майк Бриндъл става рано, и му звънна в седем без петнайсет. Криминалистът вече отиваше на работа и Хънтър го срещна на входа за персонала в седем. Бриндъл се изненада, че Робърт е открил двете снимки, но не можа да скрие разочарованието си, че екипът му не ги е намерил.
Той каза на Хънтър, че вече имат резултати от къщата в Малибу. Частичният отпечатък, който бяха намерили в едната стая на горния етаж, засега не бе открит в Националната база — данни за пръстови отпечатъци. Влакната от прахосмукачката в килера бяха твърде често срещани, за да им подскажат някаква улика. Зъбните отпечатъци потвърждаваха, че черепът, намерен в камината, принадлежи на отец Фабиан, но кръвта, с която на гърба на Аманда Райли беше написано числото четири, не беше на бременна жена, за разлика от кръвта върху свещеника.
— А ти какво установи? — попита Робърт.
Майк му даде лабораторния доклад.
Хънтър го прочете набързо и се намръщи.
— Кръвта е на отец Фабиан?