Екзекуторът
- Автор: Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Екзекуторът». Краткое содержание книги:
Крис Картър
Екзекуторът
На Саманта Джонсън… винаги.
1.
— Иронично е, че единственото сигурно нещо в живота е смъртта, не мислиш ли? — изрече спокойно мъжът.
— Моля те… не е необходимо да го правиш. — За разлика от него мъжът на пода беше вцепенен от ужас и изтощен. Гласът му беше задавен от сълзи и кръв. Той беше гол и трепереше. Ръцете му бяха протегнати над главата и китките бяха закачени с белезници за тухлената стена.
Тъмното мазе беше превърнато в средновековен затвор. На четирите стени бяха заковани метални окови. Във въздуха се носеше противна миризма на урина, а от голяма дървена кутия, поставена в ъгъла от нападателя, се чуваше непрестанно бръмчене. Стаята беше звукоизолирана и от нея не можеше да се избяга. Заключеха ли те вътре, нямаше начин да се измъкнеш, освен ако някой не ти отвори.
— Без значение как си живял — продължи другият мъж, без да обръща внимание на кървящия пленник. — Без значение колко си богат, какво си постигнал, кого познаваш и какви надежди имаш. Накрая на всички ни се случва едно и също — умираме.
— Моля те, Господи, недей!
— Има значение само как умираме.
Човекът на пода се закашля и изхрачи кръв.
— Някои хора умират от естествена смърт и безболезнено, когато стигнат до края на житейския си цикъл. — Похитителят се изсмя, издавайки странен клокочещ звук. — Други страдат години от неизлечими болести и се борят да удължат живота си с няколко секунди.
— Аз… не съм богат. Нямам много, но можеш да вземеш всичко.
— Тихо. — Нападателят допря пръст до устните си и прошепна: — Не ми трябват парите ти.
Мъжът на пода пак се закашля и изплю кръв.
Устните на похитителя се разтеглиха в зловеща усмивка.
— Някои умират много бавно — продължи с леден тон. — Болката от смъртта може да се влачи часове… седмици… Ако знаеш какво правиш, няма граници. Известно ли ти е това?
Окованият мъж забеляза пистолета за гвоздеи в ръката на нападателя.
— Аз знам какво правя. Позволи ми да ти кажа. — Похитителят стъпи върху счупения глезен на жертвата, наведе се и бързо изстреля три гвоздея в дясното му коляно. Силна болка прониза крака на пленника, изсмука въздуха от белите му дробове и замъгли зрението му за няколко секунди.
Жертвата си поемаше дъх бързо и повърхностно и се опита да говори въпреки болката.
— Моля те… Имам дъщеря. Тя е болна. Страда от рядко заболяване и има само мен.
Стаята отново се изпълни със странния клокочещ смях.
— Мислиш ли, че ми пука?
— Защо… защо го правиш?
— Защо ли? — Нападателят облиза напуканите си устни и се усмихна. — Ще ти покажа защо. — Извади снимка от джоба си и я доближи на няколко сантиметра от лицето на пленника.
Мъжът се втренчи учудено в снимката.
— Не разбирам. Какво… — Той се вцепени, когато най-после осъзна какво вижда. — Мили боже!
Инквизиторът се наведе над него. Устните му почти докоснаха кървящото дясно ухо на жертвата.
— Отгатни — прошепна и погледна дървената кутия в ъгъла. — Знам какво те плаши до смърт.
2.
До Коледа оставаха десет дни и Лос Анджелис беше обзет от празнично настроение. Улиците и витрините на магазините бяха украсени с разноцветни светлини, изображения на Дядо Коледа и изкуствен сняг. В пет и половина сутринта шофирането в южната част на града беше неестествено спокойно.
Бялата фасада на малката църква блестеше между високите орехови дървета с оголени клони от двете страни на сводестия вход. Пейзажът изглеждаше като на пощенска картичка, с изключение на полицаите, които се тълпяха около сградата и жълтата лента за местопрестъпление, която държеше на безопасно разстояние любопитните зяпачи.
На небето бяха започнали да се събират тъмни облаци, когато Робърт Хънтър слезе от колата, протегна се, сгря длани с дъха си и вдигна ципа на коженото си яке. Той се подготви за усилващия се студен тихоокеански вятър, огледа небето — след няколко минути щеше да завали.
Специализираната секция „Убийства“ към отдел „Обири и убийства“ на лосанджелиската полиция беше специализирано подразделение и се занимаваше със серийни убийци и тежки престъпления, които изискваха време и компетентност. Робърт Хънтър беше най-добрият и опитен детектив. Младият му партньор Карлос Гарсия беше работил усилено, за да стане детектив, и го бе постигнал по-бързо от повечето кандидати. Първо го бяха назначили в Централното управление на полицията в Лос Анджелис, където няколко години арестува членове на банди, извършители на въоръжени обири, и търговци на наркотици в североизточната част на града, а после му предложиха работа в специализираната секция „Убийства“.