Художникът убиец
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #1
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0561-1
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Художникът убиец». Краткое содержание книги:
Погълнат от спокойния, точен до педантизъм живот на художник реставратор, бившият израелски шпионин Габриел Алон се старае да забрави миналото. Но миналото няма да го остави, защото старият му шеф от Мосад — Ари Шамрон, ще направи и невъзможното, за да го привлече обратно в службите. Ще му предложи да се добере най-после до убиеца на сина си. След поредица терористични атентати в Европа Тарик е замислил убийството на световноизвестен политик на срещата на високо равнище във Вашингтон. Той може да бъде спрян само от Алон и неговата красива партньорка. Започва трескаво преследване, в което не се знае кой е ловецът и кой — дивечът. Художникът ще захвърли четката, за да отмъсти на убиеца на сина си.
„Безмилостен като хирургически скалпел…“
Остави подноса на малката масичка и седна на дивана. Габриел се настани до нея и сложи лъжичка захар в кафето си. „Да, така щеше да бъде, ако връзката ни бе приключила с брак“, помисли си Жаклин. Щяха да кръстосват с колата из планината, да се разхождат в някой стар планински град. Да обикалят по крайбрежието и из старото пристанище на Кан, да гледат филм и… После обратно вкъщи, за да се любят на светлината на огъня в камината.
Но Габриел прекъсна мечтите й:
— Отново работя за Службата и се нуждая от твоята помощ.
Значи в крайна сметка всичко опираше само до работата. Габриел се бе върнал заради това. Той щеше да се преструва, че онова в миналото никога не се е случвало. Но може би така беше по-лесно.
— Ари ми каза, че си напуснал Службата.
— Помоли ме да се върна заради една задача. Знаеш какъв може да бъде Шамрон, когато иска нещо.
— Спомням си — отвърна Жаклин. — Слушай, Габриел, не знам точно как да се изразя, затова просто ще кажа, че много съжалявам за случилото се във Виена.
Той извърна глава, но очите му бяха студени и безизразни. Очевидно за него Леа беше неприкосновена. Веднъж Жаклин бе видяла нейна снимка. Съпругата на Габриел изглеждаше точно както си я бе представяла — тъмнокоса сабра, преливаща от устременост и самоувереност. Някога Жаклин жадуваше да притежава тези качества. Фактът, че той бе избрал жена като Леа, накара Жаклин да го заобича още повече.
Габриел рязко смени темата:
— Предполагам, че си чула за атентата срещу нашия посланик в Париж?
— Разбира се. Беше ужасно.
— Шамрон е убеден, че Тарик стои зад него.
— И иска да го намериш ли?
Габриел кимна утвърдително.
— Но ти дълго беше извън играта — възрази Жаклин. — Защо не използва някого от своите катса!
— Вероятно не си забелязала, но напоследък Службата имаше повече провали, отколкото успехи.
— Тарик от години успява да бъде на крачка пред Службата. Защо се надяват ти да го откриеш точно сега?
— Шамрон е идентифицирал един от неговите агенти в Лондон. Поставих подслушвателно устройство на телефона в работата му, но трябва да инсталирам такова и в апартамента му, за да разбера с кого и за какво говори. Ако имаме късмет, ще можем да научим къде Тарик планира следващия си удар.
— За какво съм ти аз?
— Трябваш ми, за да вляза в апартамента му.
— Защо ти е нужна моята помощ? Знаеш как да се справиш с ключалка и да поставиш бръмбар.
— Точно в това е въпросът — замислено рече Габриел. — Не искам да отключвам с шперц вратата му, влизането с взлом е рисковано. Ако разбере, че някой е проникнал в апартамента му, ще загубим предимството си. Искам ти да влезеш вместо мен, да вземеш отпечатък от ключовете му и да провериш какъв е телефонът му, за да мога да направя дубликат.
— И как очакваш да стане това? — Жаклин, разбира се, знаеше отговора, но просто искаше той да го каже.
Габриел стана, за да сложи още едно дърво в огъня.
— Юсеф харесва жените. Той се наслаждава на лондонския нощен живот. Искам да го срещнеш в някой бар или дискотека и да се сприятелиш с него. След това съм уверен, че ще те покани в апартамента си.
— Съжалявам, Габриел, но не съм заинтересована. Нека Ари да ти даде някое от новите си момичета.
Той се обърна и я погледна озадачено. „Изненадан е, че му отказвам, не го е очаквал“, помисли си тя.
— Предлагам ти възможност да ми помогнеш да открия Тарик ал Хурани, преди да е убил още евреи и да е причинил още вреди на мирния процес.
— А аз ти казвам, че съм си свършила моята част от работата. Сега е ред на някое друго момиче — прекъсна го Жаклин. После добави по-меко: — Разбирам защо Шамрон е искал да те привлече отново. Ти си най-добрият. Но нямам представа защо се нуждаеш точно от мен.
— Ти също си добра — отвърна Габриел. — А и мога да ти се доверя.
„Какво се опитваш да ми кажеш?“, запита се тя, но гласно изрече:
— След три седмици заминавам за снимки в Карибско море.
— Трябваш ми само за няколко дни.
— Няма да направя това безплатно.
— Тъй като искам теб — отговори Габриел, — ти си в позицията да кажеш цената си.
Жаклин бързо изчисляваше колко ще й трябват за наем, ремонт, реклама…