Художникът убиец
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #1
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0561-1
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Художникът убиец». Краткое содержание книги:
Погълнат от спокойния, точен до педантизъм живот на художник реставратор, бившият израелски шпионин Габриел Алон се старае да забрави миналото. Но миналото няма да го остави, защото старият му шеф от Мосад — Ари Шамрон, ще направи и невъзможното, за да го привлече обратно в службите. Ще му предложи да се добере най-после до убиеца на сина си. След поредица терористични атентати в Европа Тарик е замислил убийството на световноизвестен политик на срещата на високо равнище във Вашингтон. Той може да бъде спрян само от Алон и неговата красива партньорка. Започва трескаво преследване, в което не се знае кой е ловецът и кой — дивечът. Художникът ще захвърли четката, за да отмъсти на убиеца на сина си.
„Безмилостен като хирургически скалпел…“
— Защото е отчаян — отговори Картър. — Той е против мирното споразумение. Смята се и за историческа личност, а историята май го подминава.
— Това е интересно предположение — рече Шамрон, — но не сме се добрали до никакво доказателство, че е замесен Тарик.
— Ако получите такова доказателство, естествено ще ни информирате.
— Разбира се.
— Няма нужда да ти напомням — продължи Картър, — че една американска гражданка бе убита заедно с вашия посланик. Президентът обеща на американския народ, че нейният убиец ще бъде изправен пред правосъдието. Смятам да му помогна да изпълни обещанието си.
— Можеш да разчиташ на подкрепата на нашата служба — скромно отвърна Шамрон.
— Ако е бил Тарик, бихме искали да го намерим и да го отведем в САЩ, за да бъде изправен пред съда. Обаче няма да можем да го направим, ако преди това се окаже надупчен с двадесет и два милиметрови куршуми.
— Ейдриън, какво ми намекваш?
— Казвам, че мъжът в голямата бяла къща на Пенсилвания Авеню иска ситуацията да се разреши по цивилизован начин. Ако наистина Тарик е убил Емили Паркър в Париж, президентът иска той да бъде съден в американски съд. Никакви тайни екзекуции!
— Очевидно имаме различно мнение как да се справим с човек като Тарик — прекъсна го Стареца.
— Освен това президентът смята, че показно убийство в този момент не е в интерес на мирния процес. Убеден е, че така ще налеете вода в мелницата на онези, които искат да го провалят.
— И какво трябва да направим според твоя президент, когато терористите избиват хладнокръвно нашите дипломати?
— Да покажете някаква шибана въздържаност! — повиши глас Картър. — Според скромното ни мнение ще е по-мъдро няколко рунда да приемате ударите, без да отвръщате. Дайте на преговарящите малко място за маневриране. Ако радикалите ви нападнат, след като е подписано споразумението, тогава им отвърнете по всички начини. Но не влошавайте нещата сега, като търсите отмъщение.
Шамрон се приведе напред и потърка длани:
— Мога да те уверя, че нито Службата, нито който и да е отдел на израелските служби по сигурността планира някаква операция, срещу който и да е член, на която и да е арабска терористична група — в това число и Тарик.
— Възхищавам се на вашата предпазливост и смелост. Президентът ни също ще бъде възхитен — кимна Картър.
— Моите уважения за откровеността ти.
— Ако ми разрешиш, бих искал да ти дам един малък съвет. Израел сключи споразумение с няколко западни разузнавателни служби, като обеща, че няма да води операции на територията на тези страни, без първо да уведоми разузнаването им. Мога да те уверя, че Управлението и неговите приятели ще реагират остро, ако тези споразумения бъдат нарушени.
Шамрон го изгледа с присвити очи:
— Това ми звучи повече като предупреждение, отколкото като приятелски съвет.
Картър се усмихна и отпи от кафето си.
Министър-председателят работеше над купчина документи на бюрото си, когато Шамрон влезе в кабинета му, седна и му предаде накратко разговора си с човека от ЦРУ.
— Отлично познавам Ейдриън Картър — допълни Ари. — Той е добър играч на покер. Знае повече, отколкото казва. Намекна ми да се оттеглим, за да си нямаме проблеми.
— Или подозира нещо, но не разполага с достатъчно информация, за да излезе направо с нея — отговори премиерът. — Ти трябва да решиш какъв е случаят.
— Искам да знам дали още държите да проведа операцията при тези нови обстоятелства.
Премиерът най-сетне вдигна очи от документите:
— А аз искам да знам дали можеш да я проведеш, без ЦРУ да разбере за нея.
— Мога — кратко отвърна Шамрон.
— Тогава направи го.
18. Валбон, Прованс
Следобед се застуди. Докато Габриел сложи дърва в камината и запали огъня с вестник, Жаклин направи сандвичи. Приклекнал, той наблюдаваше как тънките пламъци лизнаха дървото. От време на време леко наместваше подпалките или някоя от по-големите цепеници. Пипаше парещите дърва, без да трепне. Най-накрая се изправи и изтупа ръцете си. „Движи се с лекотата на танцьор“ — помисли си Жаклин. Изглеждаше й някак подмладен, с по-ясни и ведри очи.
Тя сложи храната на един поднос и я занесе във всекидневната. С години си бе представяла подобна сцена. В известен смисъл бе подредила тази стая за Габриел, беше я обзавела, както смяташе, че ще му хареса — селски черги върху каменния под, удобни мебели.