Героите умират
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: The Acts of Caine ( Overworld) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502820
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Героите умират». Краткое содержание книги:
В родния си свят — Земята от нашето бъдеще — Каин е Хари Майкълсън, суперзвезда, чиито приключения в Отвъдие съпреживяват милиони зрители, свързани с него чрез виртуален интерфейс.
Ала извън помещенията на Студията — корпорацията, която продава приключенията му по света — той е никой; намира се някъде по средата в йерархията на едно жестоко кастово общество и често му се налага да се опитва да забрави, че в един далечен свят избива хора за забавление на богатите лентяи от собствената си планета.
Но сега нещата са стигнали твърде далеч. Отчуждената му съпруга, Палас Рил, е изчезнала загадъчно сред копторите на престолния град Анхана. И за да я спаси, Каин трябва да се изправи срещу най-голямото предизвикателство в живота си: смъртоносна игра на котка и мишка с най-коварните властелини на двата свята.
— Ох, ужасна си.
Тъп се изкиска. Тя разпери криле и полетя към тъмната вътрешна стая, тихо, като бухал.
Пишу се изкашля откъм прага.
— Джанър пак мами.
Киърандел затвори бавно и внимателно подвързаната с човешка кожа дебела книга и едва тогава вдигна глава. Стоманеносивите ѝ очи срещнаха погледа на дневния отговорник на „Залагащия пришълец“. Зениците на елфката бяха вертикално разположени — очи на нощен ловец.
Пишу отново се изкашля и внезапно извърна глава; по стар навик Киърандел учеше гола, излегнала се върху купчина копринени възглавници. Пишу беше един от трите Лица, които имаха достъп до покоите ѝ, но тази привилегия не облекчаваше неудобството на мъжа. Киърандел му се наслаждаваше; това неудобство придаваше привлекателен лимонов оттенък на иначе монотонните землисти цветове на Обвивката му. Също както всички останали от Първия народ, и тя нямаше нужда да се концентрира, за да включи менталното си зрение; това бе просто поредното сетиво, също като обонянието или вкуса.
Пред големите прозорци бяха спуснати тежки брокатени завеси и покоите ѝ бяха осветени единствено от артистично разположени лампи. Светлината им придаваше розов оттенък на сребристата ѝ коса и оловно-бялата кожа.
Тя беше твърде висока дори за самките от Първия народ, които обикновено надрастваха самците, и беше толкова слаба, че когато протегна безкрайните си крака назад, изпъкналостта на бедрената ѝ става можеше да се види над извивката на дупето ѝ. Киърандел се повдигна на лакти и разкри зърната на почти напълно плоските си гърди; тази сутрин ги беше оцветила в сребристо, в тон с косата, завита в сложна прическа. Проблясъкът с цвят на монета привлече погледа на Пишу и лицето му пламна, а лимоненият оттенък в Обвивката му стана още по-ярък.
— Колко е зле днес? — попита тя с дрезгав и апатичен глас, който накара Пишу да потрепне.
— По-зле от обичайното. Шмекерува със зара, но го прави толкова несръчно! Двама от нашите… гости… вече намекнаха за това и се наложи да ги успокоявам.
— Важни гости?
— Не. И двамата губят често, но дребни суми. Няма да са голяма загуба, но току-що пристигна Бърн.
— Бърн?
Тънките ѝ устни с цвят на телешки дроб се повдигнаха леко, разкривайки дългите ѝ и много остри кучешки зъби. Ако този маниак хванеше Джанър, че мами…
Бърн обичаше заровете и губеше големи суми още с първото хвърляне. Ако откриеше някого, когото да обвини за това, главата на Джанър щеше да се търкулне на пода за части от секундата. А той бе собственик на „Анханско почистване и наторяване“, едно от най-доходните партньорства на Киърандел.
— Аз ще се оправя с това. Бърн влезе ли в игралната яма?
— Още не, но няма да се бави много. Сега седи на Кристалния бар и разговаря с Гала. Все още се надява, че някой ден ще я получи безплатно.
— Ако това стане, ще остане много разочарован. — Киърандел се изправи и се протегна, извивайки гърба си като лък. — Истинската страст пречи на техниката ѝ. Заки?
На вратата веднага застана слугата ѝ каменар — широкоплещест, с гладко избръсната слабоволева брадичка. Както обикновено, беше подслушвал — това му влизаше в задълженията.
— Да, Киърандел?
— Съобщи в кухнята, че искам да похапна нещо леко. Каквото и да е, стига да е живо — стридите ще свършат работа. И прясна пчелна пита — мисля, че Тъп ще се присъедини към мен.
Докато говореше, около нея се завихри мъгла, която се надипли като дреха около кокалестите ѝ ръце.
Заки кимна и присви няколко пръста, за да запомни по-добре задачите си. Той беше симпатично момче, наистина, макар и не толкова умен. Освен това бе много силен и лоялен; Киърандел импулсивно реши най-накрая да му позволи да си пусне традиционната каменарска брада, за да прикрие злочестата брадичка.
След това застана неподвижно и започна да изгражда нужния ѝ образ; това беше елементарен процес, особено сега — страниците от книгата на Хаман, които бе изучавала сутринта, ѝ бяха подсказали някои интересни прийоми в правенето на Фантазията. Елфката отвори Обвивката си за Силата и се обви в нея така, както някоя нисша жена би се увила в коприна. Силата я обгърна с любов, прикривайки я нежно и оцветявайки въздуха около Киърандел в леки пастелни тонове.