Защото го заслужавам
- Автор: фон Зигесар Сесили
- Серия: Gossip Girl #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-344-7
- Переводчик: Ася Терпешева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото го заслужавам». Краткое содержание книги:
Сесили фон Зигесар е известна със своите книги за тийнейджъри и особено с поредицата за Интригантката, по която през 2007 г. е заснет телевизионен сериал.
Изведнъж Блеър усети цялото съдържание на стомаха си да се надига нагоре към гърлото й. Уелс? Това беше фамилното име на Оуен. И Елиз тъкмо каза, че баща й имал връзка. Оуен не й беше споменал да има дъщеря, но сега като си помислеше, Елиз имаше неговите очи и на верандата беше запалила две цигари наведнъж точно както Оуен направи в петък вечер в бара. Господи. Оуен имаше десет деца, за които беше пропуснал да спомене. По дяволите!
Блеър бутна назад стола си и се втурна към медицинския пункт зад закусвалнята, влизайки точно навреме, за да повърне шоколадова торта върху ръчно изработеното килимче на сестра О’Донъл. Не беше красиво, но беше най-лесният начин да я изпратят вкъщи по болест.
Още не си беше тръгнала и закусвалнята започна да гъмжи от версии какво се е случило с Блеър Уолдорф.
— Чух, че има някаква рядка болест. Загубила е цялата си коса. Това всъщност е перука — съобщи Лаура Салмън.
— Чух, че е бременна от един възрастен мъж. Женен е за член на кралското семейство и иска да се ожени за нея, но жена му не му дава развод — обясни Райън Хофстетер.
— О, Господи. Значи тя и майка й ще имат бебета по едно и също време! — изписка Кати Фаркас.
— Не е бременна, глупачке. Има проблеми с храненето — Изабел Коутс прошепна поверително на момичетата от същата маса. — Бори се с него от години.
На масата на консултантската група, Серена, без да иска, улучи.
— Ще се оправи — само да разбере, че е в „Йейл“.
Апатия срещу поезия
— Честит Свети Валентин, любовнико — Зеке Фридман приветства Дан, преди да започне четвъртият час по американска история. Той подаде на Дан една розова хартиена пазарска чанта. — Аги ме помоли да ти дам това. Току-що го оставиха на рецепцията.
Дръжките на чантата бяха вързани е червена копринена панделка. Той я развърза и изпразни съдържанието на бюрото си: малка бяла кутийка и тънка червена кожена книжка. В кутията имаше къса сребърна химикалка на сребърна верижка. Една картичка в кутията обясняваше, че това е антигравитационна химикалка — от тези, които използват астронавтите в космоса. Дан сложи верижката на врата си и отвори кожената книжка на първа страница. Някой беше оставил послание:
Майната й на гравитацията, чаровнико… Харесвали ти?
Дан прочете още един път бележката, слисан. Прекалено необичайно беше за Ванеса, което означаваше, че е от Мистъри. Удари последният звънец, господин Дюб влезе в стаята и започна да чисти дъската. Дан пъхна чантата с подаръците под седалката, отвори тетрадката и се престори, че слуша какво казва господин Дюб за Виетнам и безразличието. Великият агент Ръста Клайн искаше да го представлява и училището сега изглеждаше толкова тъпо и незначително. Една брилянтна, заинтригуващо сексапилна поетеса му беше изпратила тези изключително изтънчени подаръци за деня на Свети Валентин.
Дан си спомни за Ванеса и ръцете му се разтрепериха. Нищо не й беше изпратил за Свети Валентин — не че Ванеса се вълнуваше от този „комерсиален глупав празник“, както тя го наричаше, но дори не й се обади. Всъщност най-големият му проблем беше… изневярата. Не само с целувката. Изневери й с изневяра.
Упс.
Мистъри беше виновна за всичко. С прозрачния си комбинезон и кривите пожълтели зъби, тя го караше да се чувства част от поемите си — да целува едно очарователно и странно момиче, създадено от него на един шумен и шантав купон. Той остави въображението си да се развихри. Видя отново заснежения пейзаж и нейния разнебитен апартамент в Китайския квартал. Правиха отново секс във всички пози от йогата в неудобното сгъваемо легло и слънцето изгряваше над студения заснежен град. Все едно, че нищо от това не се беше случвало. Беше плод на фантазията му.
Но не беше фантазия. Беше изневяра.
Дан имаше ужасен махмурлук през целия уикенд — чувстваше се прекалено виновен и отвратен от себе си, за да отговори на безбройните съобщения на Ванеса по телефона.
Той обърна на последната страница на тетрадката си по история. Ами ако и напише една поема или й прати имейл по време на обяд? Това щеше да бъде много по-изразително от цветя, шоколад или банална картичка за Свети Валентин. Най-хубавото на тази идея беше, че нямаше нужда да си говорят и да си признае, че й е изневерил — не беше много добър в лъжите.