Кръвна линия
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-655-331-7
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кръвна линия». Краткое содержание книги:
Галилея, 1025 г. При превземането на древна цитадела, рицар тамплиер открива свещено съкровище, пазено от векове в лабиринта под крепостта — Бахал Ису, жезъла на Исус Христос, безценна реликва, наградена със загадъчна сила, която обещава завинаги да промени човечеството.
Хилядолетие по-късно сомалийски пирати атакуват яхта недалеч от Африканския рог и отвличат млада бременна американка. Командир Грей Пиърс е пратен на спасителна мисия в африканската джунгла. Жената не е просто някаква богата туристка, а Аманда Гант-Бенет, дъщеря на американския президент.
Но онова, което би трябвало да е проста спасителна мисия, се превръща в огнен ад и смъртоносно предателство, когато Грей и екипът му откриват, че заложницата е пешка в зашеметяващ терористичен акт с мрачни последици. При това опасността тепърва започва…
Съпругът й стоеше скован, замръзнал, вперил немигащ поглед в екрана.
Никой не каза нито дума — викът на Тереза обхващаше всичко.
Последният образ остана запечатан в съзнанието на Пейнтър — онзи, когато Грей дръпна завивката. Някой беше оперирал Аманда, беше я отворил от гръдния кош до пелвиса, таза, разкривайки остатъците от празната й утроба. Бяха направили секцио, бяха откраднали бебето и бяха изоставили мъртвото тяло на Аманда като използвана опаковка.
Сега Пейнтър гледаше как Грей се обръща и вдига Тъкър от пода. Образът играеше диво, докато двамата мъже и кучето бягаха навън. Знаеше защо бързат толкова. Всички бяха видели варелите с керосин, сиянието на детонаторите и таймера, отброяващ секундите.
На екрана се появиха бягащи крака, далечна гора — и ослепителен взрив, от който всички полетяха напред. Над тях се издигна огнено кълбо. Вторият варел с керосин се изтъркаля настрани, изхвърлен от ударната вълна, и изчезна, оставяйки след себе си следа от гориво.
Звукът се накъса и накрая изчезна напълно.
Секунда по-късно се появи лицето на Тъкър, който проверяваше кучето си. Устните му се движеха, но не се чуваше нищо. Отзад Грей се надигна на четири крака и бързо се освободи от раницата си, която гореше. Захвърли я настрани и се затъркаля в праха, за да угаси пламъците по гърба си.
Щяха да оцелеят.
Пейнтър би трябвало да изпитва облекчение, но все още бе рано за това.
Тереза скочи от стола си и се хвърли в обятията на съпруга си. Не търсеше утеха. Юмруците й заудряха тялото му, цялата се тресеше от ридания. Лицето й бе обляно в сълзи.
— Ти си виновен! — извика тя в гърдите му, докато Джеймс Гант придърпваше жена си към себе си. — Ти си виновен за всичко… те… те разрязаха детето ми!
Отпусна се в обятията на мъжа си и притисна лице в гърдите му, като все още клатеше глава, мъчейки се да пропъди видяното.
Той я поддържаше. Погледна над главата й към Пейнтър.
Ярост гореше през мъката в каменните му очи. Ярост, насочена към Пейнтър и към Сигма.
Братът на президента стана и нежно поведе скърбящите родители към изхода.
— Върви, Джими — подкани го Робърт. — Погрижи се за жена си. Ние ще поемем нещата от тук нататък.
Гант не възрази. Все още прегърнати, свързани от невъобразимата скръб и ужас, двамата излязоха от стаята, следвани от хората на Сикрет Сървис.
Министърът на отбраната Уорън Дънкан постави ръка на рамото на Робърт.
— Сър, защо не идете и вие с тях? Семейството трябва да е заедно в подобни моменти.
Обикновено вежливият и равен тон на Робърт стана саркастичен. Изпепеляващият му поглед се спря върху Пейнтър.
— Някой от семейството трябва да види с очите си края на тази прецакана мисия.
Шефът на Пейнтър затвори очи и поклати глава, абсолютно победен и унизен.
Картината на екрана показваше два джипа, които влетяха в лагера. Автомати стреляха беззвучно през страничните прозорци.
Въпреки безполезността си операцията не беше завършила.
Планините Кал Мадо, Сомалия
— Прикрийте се! — изрева Грей.
Втурна се с Тъкър и Каин по-надалеч от останките от палатката. Черен пушек се виеше из лагера, навсякъде се валяха пламтящи парчета плат и дърво. Гъстият дим им осигури достатъчно прикритие, за да стигнат гората точно когато двата джипа влетяха от пътя в лагера.
Автоматите стреляха, но огънят беше насочен предимно към посоката, от която бяха дошли, към другите в гората. Там се водеше ожесточена престрелка; явно екипът му бе успял да устрои засада на третата кола, но битката далеч не беше приключила.
Преди да успеят да се скрият в гората. Грей, Тъкър и Каин бяха забелязани. Стрелбата тутакси се насочи към тях. Каин изквича и побягна още по-бързо. Тъкър се втурна след него, но не и преди Грей да сграбчи пушката от ръцете му.
Той се обърна към джиповете и откри огън, като счупи едното стъкло и принуди стрелеца да се сниши.
— Давайте! — извика Грей на Тъкър. — Тичайте към останалите!
Той хукна в другата посока, привличайки огъня към себе си. Единият джип поднесе на пясъка, обърна и се понесе обратно към пътя с намерението да се притече на помощ на третата кола. Последният „Ленд Роувър“ заобиколи димящите останки на палатката и се озова право пред Грей.
Точно тогава насред гърмежите се разнесе нов звук.