Кръвна линия
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-655-331-7
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кръвна линия». Краткое содержание книги:
Галилея, 1025 г. При превземането на древна цитадела, рицар тамплиер открива свещено съкровище, пазено от векове в лабиринта под крепостта — Бахал Ису, жезъла на Исус Христос, безценна реликва, наградена със загадъчна сила, която обещава завинаги да промени човечеството.
Хилядолетие по-късно сомалийски пирати атакуват яхта недалеч от Африканския рог и отвличат млада бременна американка. Командир Грей Пиърс е пратен на спасителна мисия в африканската джунгла. Жената не е просто някаква богата туристка, а Аманда Гант-Бенет, дъщеря на американския президент.
Но онова, което би трябвало да е проста спасителна мисия, се превръща в огнен ад и смъртоносно предателство, когато Грей и екипът му откриват, че заложницата е пешка в зашеметяващ терористичен акт с мрачни последици. При това опасността тепърва започва…
Скърцане на дърво над него…
Тропот на пета върху дъски…
Равномерно падащи капки по-навътре…
Каин вкусва сенките с език и нос. Отпадъци и дири, масло и утайки. Някъде назад — по-остра миризма, от която козината му настръхва. Зловоние с намек за месо. Следва звука на тлъстите капки, подушва — падат някъде отгоре.
Кръв.
Но той не е тук заради нея.
Беше му дадена миризма, запазена в парче плат — миризма на сладко, на солено, на масло и на жена. Беше изпратен да търси още от нея. Повдига нос нагоре към дъските, между които се процежда кръвта. Подушва, вдъхва силния мирис, проследява следи във всички посоки.
И сред грялата тази буря от миризми открива една-единствена нишка, която свързва това място с онзи плат. Открил е целта си.
Насочва нос към миризмата и съобщава за успеха — но не с воя на дивото, който още е скрит дълбоко в него. Това не е неговият начин. Изскимтява тихо, гърлено, за да обяви победата си.
Чува думи в едното си ухо. Думи, от които се разтапя.
— Добро куче.
Въздъхва доволно и сяда; едва сега очите му следват празнините, останали незапълнени от миризмата и звуците.
От мрака към него светват две червени светлини, тънки и остри. Идват от устройства, закрепени за големи варели, вонящи на ръждив метал и горчиво масло.
Козината му настръхва отново. Опасност.
В края на гората Тъкър живее наполовина в собствената си кожа, наполовина в друга.
Чул е онова, което е чул Каин — скърцане и стъпки. И е видял същото, което е видял Каин — течност, процеждаща се между дъските. Кръв, масло или вода? Не може да каже със сигурност.
След това Каин насочва носа си нагоре и тихо изскимтява.
Успех.
Свърза се с Грей.
— Каин откри миризмата на Аманда в палатката. Била е вътре.
„И може би все още е“.
— Разбрано — прозвуча напрегнатият отговор. — Разчисти си пътя и стигни дотам. Идвам при първа възможност.
Точно когато Грей приключи, зърнестият образ на малкия екран се смени. Камерата на Каин показа два големи варела, разположени в пространството под палатката. Тъкър прочете надписа върху единия — КЕРОСИН. Най-лошото бе, че към тях бяха прикрепени два предавателя, осветяващи експлозивни заряди.
Обхванат от внезапна паника, Тъкър докосна микрофона на гърлото си.
— Командир…
Стрелбата заглуши предупреждението му.
Сейчан стреля и улучи мъжа с белега в лявото коляно. Той рухна с рев на изненада. Грей откри огън по войниците, събрали се от тяхната страна на джипа. Ковалски и Джейн започнаха да стрелят по останалите.
Сейчан се втурна от скривалището да защити момчето, което се бе проснало на земята при първия изстрел. Тръгна към поваления войник, като изстреля два куршума по друг командос, опитващ се да се скрие зад отворената врата на джипа. Белязаното чудовище на земята насочи пистолета си към нея, но тя го застреля в гърлото, грабна оръжието му и откри огън с двата пистолета едновременно по колата.
— Махай се от пътя! — изрева на Бааши.
Той скочи и се хвърли като подплашено еленче към гората.
Един командос, който беше успял да се настани зад кормилото на джипа, запали двигателя и натисна газта. Машината се понесе към нея.
Сейчан остана на място, прицели се и изстреля по един куршум от двата пистолета.
Наляво, за да пръсне предното стъкло.
Надясно, за да улучи окото на шофьора.
Отстъпи настрани и изгубилият управление джип профуча покрай нея, залитна като пиян и навлезе в гората.
Престрелката продължи само десет секунди — и приключи толкова внезапно, колкото бе започнала. Безжизнените тела на войниците се търкаляха в праха.
Грей излезе от гората с ръка на лявото си ухо, явно слушаше Тъкър. Погледна към палатката. На лицето му бе изписана тревога. Посочи с другата си ръка надолу към пътя.
Ревът на двигатели накара Сейчан да се обърне. Изпищяха спирачки. Идващите бяха чули стрелбата.
— Задръж ги колкото може по-дълго — нареди Грей и се втурна към лагера.
Сейчан се обърна към тунела в гората. Досега групата й беше разчитала на изненадата, но положението вече бе друго. И врагът беше три пъти по-многоброен от тях, имаше както числено, така и огнево превъзходство.