Убиец

— Запознах се е него в църквата — продължи Емили. — Той учи в академията към „Света Троица“. Казва се Айзък. Ние, така да се каже… излизаме.

Карълайн сложи ръце на масата.

— Айзък Колбърт? Готиният вокалист на групата „Карпе дием“?

Емили кимна и се изчерви от задоволство.

— Познавам го — каза Джема. — Миналата година работихме заедно по проекта „Хабитат за човечеството“. Страхотен е.

— Сериозно ли е? — Очите на Карълайн се разшириха.

Емили отново кимна и погледна сестра си.

— Смятам да кажа на мама и татко. Не им го казвай ти. Просто искам да се уверя… че е истинско.

Карълайн си отчупи късче чесново хлебче.

— Успех! — пожела й Джема, а Лейни я потупа по гърба.

Емили въздъхна облекчено. Беше се притеснявала как ще се приеме признанието й. Особено се тревожеше, че Карълайн ще направи физиономия и ще я попита защо е подложила семейството им на всичките тия лесбийски изпълнения, щом накрая пак ще се хване с момче.

Но сега, когато потокът на мислите й отново се насочи към Айзък, тя не можеше да не се сети за случилото се предишната вечер. Всички онези ужасни намеци, горчиви погледи. И снимката в чекмеджето, на която Емили беше обезглавена. Дали Емили и Айзък щяха да отидат заедно на откриването на „Радли“, ако госпожа Колбърт разбереше какво са направили?

Тя си тръгна от дома на Айзък малко след като откри снимката в шкафчето, без да му каже за нея. Но трябваше да го направи. Нали бяха двойка. Бяха влюбени. Сигурно щеше да разбере. Можеше да му каже: „Сигурен ли си, че майка ти ме харесва? Тя обича ли да тормози новите ти приятелки? Знаеш ли, че майка ти е психопатка и ме е обезглавила на снимката?“

Вечерята им дойде и плувкините ометоха всичко за нула време. Докато сервитьорката отсервираше празните им чинии, телефонът на Емили иззвъня. На дисплея беше изписано Спенсър Хейстингс. Стомахът й се сви на топка. Тя се извини на приятелките си, изниза се от сепарето и тръгна по коридора към тоалетните. Край бара беше твърде шумно, за да се опитва да говори по телефона.

— Какво става? — Емили влезе в тоалетното помещение.

— Получих ново съобщение — каза Спенсър.

Емили се подпря с трепереща ръка на мраморния умивалник и погледна в огледалото. Очите й бяха кръгли, а лицето — ужасно пребледняло.

— К-какво казва?

— В общи линии да продължим да търсим или ще платим цената.

— Да търсим… убиеца? — прошепна Емили.

— Сигурно. Не знам какво друго би могло да бъде.

— Смяташ ли, че има нещо общо със снимката, която аз получих? На която са Али и Джена?

— Не знам. — Спенсър звучеше безнадеждно. — И в това няма голям смисъл.

Чу се пускане на вода в тоалетна и в една от кабинките се чуха стъпки. Емили се напрегна. Осъзна, че в тоалетната има още някой.