Подменена

— Но аз не мога да правя почти нищо — казах аз и се надигнах на кушетката. — Владея внушение в някаква малка степен и ти ми каза, че то дори не действа върху теб.

— На този етап — поправи ме Фин. — Когато започне обучението ти, ще научиш повече.

— Обучение? Какво обучение?

— След бала този уикенд. Тогава ще започнеш да работиш върху способностите си — каза Фин. — А сега единственият ти приоритет е да се подготвиш за бала. И така… — Той отвори книгата отново, но аз не бях готова да се върна към ученето.

— Но ти имаш способности — възразих аз. — И освен това Елора предпочита теб пред мен. Сигурна съм, че на нея повече би й харесвало, ако ти беше принц. — С тъга си помислих, че това беше истина и се отпуснах на кушетката.

— Сигурен съм, че не е така.

— Напротив — казах аз. — И между другото, каква е тази силна връзка между теб и Елора? Тя определено те харесва повече от мен и ми се струва, че ти има пълно доверие.

— Елора няма пълно доверие на никого. — Фин замълча за момент и сетне въздъхна. — Ако ти обясня, обещаваш ли да се върнем към подготовката ти?

— Да! — казах с готовност и го погледнах в очакване.

— Онова, което ще ти кажа, не трябва да напуска тази стая. Разбираш ли? — попита Фин сериозно и аз кимнах, преглъщайки.

Взаимоотношенията между Фин и Елора все повече ме тревожеха. Тя беше привлекателна зряла жена и той несъмнено беше секси, а на мен пък все ми се привиждаше, че виждам хищните й нокти, протегнати към него. И всъщност точно това ме плашеше.

— Преди около дванайсет-тринайсет години, когато баща ти вече го нямаше, моят баща дойде да работи за майка ти. Той вече не беше следотърсач и Елора го нае да охранява нея и имението. Елора беше влюбена в баща ми — разказваше Фин с помръкнали очи и стиснати устни, а моето сърце запрепуска лудо. — Никой не знаеше за това освен майка ми, която все още е женена за баща ми. Най-накрая майка ми убеди баща ми да напусне. Елора обаче продължи да бъде доста привързана към него, а впоследствие и към мен. — Той въздъхна отново и продължи да говори с безучастен тон, сякаш обсъждаше времето. — Преди години тя лично потърси услугите ми и понеже плаща добре, аз приех.

Гледах го вторачено, напрегната и измъчвана от пристъп на гадене. Тъй като баща му се беше обвързал с майка ми след моето раждане, със сигурност можеше да се заключи, че поне не сме брат и сестра, което пак беше нещо.

Всичко друго беше доста обезпокоително и аз се питах дали Фин тайно не ме ненавижда. Той вероятно мразеше Елора и стоеше тук само защото му плащаше добре. Мина ми през ума, че може да е някакво скъпо жиголо и при тази мисъл пристъпът ми на гадене стана още по-силен.

— Аз не спя с нея и тя никога не е правила някакви стъпки в тази посока или нещо подобно — поясни Фин, гледайки ме безизразно. — Тя ме харесва заради чувствата, които е имала към баща ми. Не я виня за онова, което се е случило между тях. То е било много отдавна и баща ми е бил този, който е трябвало да мисли за семейството си, а не тя.