Въздигната
- Автор: Хокинг Аманда
- Серия: Trylle Trilogy #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент Прес
- ISBN: 978-954-641-067-2
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Въздигната». Краткое содержание книги:
Залогът никога не е бил толкова висок, защото кралството й не е единственото нещо, което може да изгуби. Влюбена едновременно във Фин и в Локи, тя е поставена и пред избора на кого да отдаде завинаги сърцето си — точно сега, когато краят може би е толкова близо.
Всичко е водило до този момент. Бъдещето на целия й свят е в нейните ръце — ако тя е готова да се бори за него.
— Добре ли е? — попитах, коленичейки до нея. Исках да я докосна, но се страхувах. Тя изглеждаше толкова крехка.
— Жива е, ако това ме питаш? — отвърна Гарет. Той извади салфетка от джоба си и избърса кръвта. — Но не се чувстваше никак добре, след като нарисува това.
— Аурора — казах аз, поглеждайки назад през рамо. — Ела да я излекуваш.
— Не, принцесо — поклати глава Гарет. — Безполезно е.
— Какво значи безполезно? — попитах аз, не вярвайки на ушите си. — Тя е болна!
— Нищо повече не може да бъде направено за Елора. — Гарет се взираше в лицето на майка ми и тъмните му очи преливаха от любов. — Тя не е болна и не може да бъде излекувана. Животът й беше изстискан от нея и Аурора не може да й даде онова, което е изгубила.
— Но тя би могла да направи нещо — настоях аз. — Би могла да й помогне някак.
— Не — каза Гарет примирено. Все така, държейки Елора на ръце, той се изправи. — Ще я отнеса в стаята й и ще се погрижа да се чувства удобно. Това е всичко, което можем да направим.
— Ще дойда с теб. — Аз се изправих и погледнах към залата. — Ще продължим това обсъждане утре.
— Не стигнахме ли вече до решение? — попита Лаурент с лукава усмивка.
— Ще обсъждаме утре — отсече Тове и спусна едно платно над статива, за да го скрие.
Отидох с Гарет в стаята на майка ми и пропъдих мисълта за картината от ума си. Исках да бъда с Елора, докато все още имах този шанс. Тя нямаше много време, макар да не знаех дали ставаше въпрос за часове, за дни или може би седмици. Но беше сигурно, че краят беше близо.
Това означаваше, че скоро щях да бъда кралица, но сега нямаше да мисля за това. Щях да посветя малкото време, което ни оставаше да бъдем заедно, единствено на нея. Не исках през тези последни часове да се тревожа какво ще стане с кралството, с приятелите ми, та дори и с брака ми.
Седнах на стола до нея и зачаках да се събуди. Това отне повече време, отколкото бях очаквала, и накрая задрямах и аз. Наложи се дори Гарет да ме побутне, когато тя се събуди.
— Принцесо? — каза Елора тихо, леко изненадана, че ме вижда там.
— Тя те чакаше да се събудиш — рече Гарет.
Той стоеше до леглото, гледайки надолу към нея, а самата тя изглеждаше толкова малка под завивките.
— Искам за кратко да остана насаме с дъщеря си, ако не възразяваш — каза Елора.
— Да, разбира се — отговори Гарет. — Ще бъда отвън, ако имаш нужда от мен.
— Благодаря ти. — Тя му се усмихна и той ни остави сами.
— Как се чувстваш? — попитах аз и дръпнах стола си по-близо до леглото. Гласът й едва ли беше по-силен от шепот.
— Била съм и по-добре — отвърна тя.
— Съжалявам.
— Аз съм категорична за онова, което казах. — Елора завъртя главата си към мен, но не знаех дали ме вижда. — Ти не трябва да се оставяш в ръцете на витра. За нищо на света.
— Не мога да допусна хората да умират заради мен — казах тихо. Не исках да споря с нея, не и сега, но ми се струваше светотатство да я лъжа на смъртния й одър.
— Трябва да има и друг начин — настоя тя. — Трябва да има и друг изход, освен да се принесеш в жертва на баща си. Аз направих всичко, което трябваше. Винаги съм мислила кое е най-доброто за кралството. И единственото, което съм искала в замяна, е да бъдеш в безопасност.
— Едва ли причината е само моята безопасност — отбелязах аз. — Ти не си се грижила толкова много за това преди.
— Разбира се, че съм се грижила. — В гласа на Елора прозвуча огорчение. — Ти си моя дъщеря. Винаги съм се грижила за теб. — Тя замълча за кратко и въздъхна. — Съжалявам, че те накарах да се омъжиш за Тове.
— Ти не си ме карала да се омъжа за него. Той ми направи предложение. И аз казах „да“.
— Не трябваше да ти позволявам да го направиш — рече Елора. — Знаех, че не го обичаш. Смятах, че по този начин ще те защитя. Вярвах, че накрая все пак ще бъдеш щастлива, но сега знам, че съм грешала.
— Щастлива съм — казах аз и това наистина донякъде беше вярно. Много неща в живота ми ме правеха щастлива, но просто напоследък нямах много време за тях.
— Не повтаряй моите грешки — каза тя. — Аз се омъжих за мъж, когото не обичах, защото това беше за доброто на кралството. Отхвърлих мъжа, когото обичах, защото това беше за доброто на кралството. И се отказах от единствената си дъщеря, защото това беше за доброто на кралството.