Три ябълки паднаха от небето

Тигран се прибра с Алиса – ще обядваме и пак ще излезем, съобщи доволна дъщеря ѝ, след като нахълта в стаята, млясна по кръглата бузка брат си, после целуна и Настася – мамо, мамо, там една баба (забравих как ѝ е името) ме учи да плета, изплетох вече цели два реда, представяш ли си?

Докато Алиса разговаряше с майка си, Валинка изпрати Тигран горе – да види картината, и се зае да пренася обяда: сипа по чиниите от таратора, сложи на масата варената кокошка и пресните картофи, сирене, консервирани домати с дъх на анасон, магданоз, току-що откъснати краставици и репички. Тигран се върна озадачен – и той като Настася чуваше за пръв път за съществуването на картината.

– Как е възможно вие с дядо да не си спомните за нея? – попита той.

– И аз не го проумявам – започна да се оправдава Валинка.

– Имам някаква представа как да почистя картината – намеси се и Настася. – Ще опитам. Ще отнеме много време, но докато си тръгнем, все ще успея. Трябва ми само растително масло. Намира ли ви се?

– Ще намерим.

След обяда Тигран и Алиса се върнаха при стария Анес: той щеше да цепи дърва, а тя – да се учи от жена му, която недовиждаше, как се плете вълнен чорап, Валинка се запретна да меси тутманик с лук и яйца, а Настася получи от прасвекърва си олио и меко парцалче и отиде да чисти картината. Зае се със задачата със свито сърце, притесняваше се, че неподходящите условия на съхраняване и дебелият пласт мръсотия са повредили непоправимо платното, но под слоя прах, паяжини и тъмни петна, останали след нашествието на мухите, се показаха маслени бои, доста избелели, но все пак запазени. След три часа усърдна работа Настася успя да почисти малък участък от платното: края на синьо-бял герб или може би щит и късче от зидана от камък стена. След още една седмица върху платното изникна млад кръстоносец: голямо чело, сини очи, прав нос, къса гъста брадичка. Беше облечен в леки подвижни доспехи и върху тях с тежко наметало, златистоалено, в горния край наметалото беше прихванато с верига и всяка нейна брънка бе украсена с печат със сложни фигури вътре, които, уви, не личаха.

Настася остави за накрая белезникавото петно. Когато се зае да го чисти, мислеше, че вероятно е плесен, повредила безвъзвратно част от платното. Но докато Настася обработваше с парцалчето, топнато в растително масло, стогодишната втвърдена мръсотия, малко по малко се откриваше изображението на мъж, при вида на когото Валинка, надзърнала в помещението с Киракос на ръце, пребледня, хвана се за сърцето и направо се вцепени. Настася се уплаши да не би прасвекърва ѝ да изпусне детето, но тя я успокои: всичко е наред, дъще, после ѝ подаде бебето и се приближи със ситни неуверени стъпки към картината, като ахаше и клатеше прискърбно глава, а сетне се разплака с неприкрито облекчение, сякаш бе получила отговор на въпрос, измъчвал я цял живот. В краката на кръстоносеца стоеше голям снежнобял царствен паун с източена нагоре изящна глава с пищна корона на нея, който я гледаше с прозрачни като зрънце нар прекрасни очи.