Гай-джин

— А? — попита Джейми слисано.

— Оня руски граф Сергеев или нещо такова ни покани на вечеря. Господин Макструан ми разказа всичко. — Морийн тържествено се запъти към вратата. Благодари на Хоуг и преди Джейми да успее да си отвори устата, Хоуг вече бе затворил. Спусна се към него и запъхтяно започна:

— Всичко мина като по вода, Джейми. Малкълм бе погребан с всички почести в морето, както те двамата с Анжелик искаха!

— Той какво!

Хоуг се изкиска:

— И аз се сащисах. Тес Струан бе избрала Шек-О, едно от най-любимите му места на този свят, още няколко дни, преди да пристигна. С пълни почести, Джейми, със знамената, спуснати до средата на мачтите, корабите отдаваха салют със сваляне на знамена, с оръдейни изстрели, с гайди, с една дума — погребение на тай-пан, макар Малкълм да не бе такъв. Вестниците отразиха всичко, нося ти изрезките. В Хонконг е обявен едномесечен траур. Губернаторът нареди да отслужат литургия в нашата църква на хълма в Хепи Вали в прослава на Кълъм. Гордън Чжан устрои най-грандиозното шествие с факли и бдение над мъртвец в историята на Китайския квартал, като се изключи това на Дърк. Естествено, запали обичайните огньове по склоновете и скатовете и разправят, че няколко бедняшки хижи се превърнали в пепел. И не само това — като се видях с Тес… Може ли да пийна, изгарям от жажда!

— Естествено. Продължавай, не спирай. — Джейми наля и на двамата. Отдавна бе изпразнил собствената си чаша. Забеляза, че пръстите му треперят. „Господи, защо ли Тес се е решила на погребение в морето и от къде на къде Морийн ще приема покани за вечеря, след като имаме сериозен разговор?“ — Продължавай, за Бога!

Хоуг първо отпи.

— Боже мой, бива си го! — Свали си палтото и седна. Пое дълбоко дъх и се почувства по-добре. — Боже мой, така се радвам да те видя. Докъде бях стигнал? Ах, да! Като видях Тес за пръв път, толкова се разстроих заради нея. Беше ужасно. Прие ме в стария кабинет на Кълъм и ми рече: „Роналд, кажи ми лошата новина с всички подробности, как се случи.“ Тя стоеше до огромното бюро, изправена като мачта и бледа, никога не съм я виждал толкова бледа, Джейми. Портретът на Дърк ме гледаше от стената със зелените си предизвикателни очи и ме приканваше да я излъжа. Разправих й колкото можах. Тя естествено бе научила това-онова от Стронгбоу. Спомняш си, че му заръчах да й предаде, че ще пристигна с пощенския кораб, че съжалявам, задето не мога да се кача на „Облака“, но уж ми предстояла операция.

Тес Струан дори не трепна, нито веднъж не трепна, Джейми, само слушаше, докато й разказвах за Токайдо, за годежа, за сватбата и за смъртта му колкото можех по-спокойно. За дуела, за Норбърт, за теб и Горнт. Всичко се изля отведнъж, не си спомням точно думите си, но й го разказах, както се бе случило. — Хоуг млъкна за момент, бе се поуспокоил. — Знаеш я каква е — винаги прикрива чувствата си, сдържа се, никога не пада духом, каквото и да стане. Просто ми благодари, съобщи ми, че е получила смъртния акт и документите по следствието от Стронгбоу. Забележителна жена. Необикновена. Ами горе-долу това е… А, да, щях да забравя. Благодари ми, че съм уредил нещата с погребалното бюро. Там всичко мина по мед и масло, слава Богу.