Дълга тъмна нощ

— Честно казано не си спомням за какво точно ставаше дума — призна си Балард. — Аз бях патрулна в „Пасифик“ и само помня, че попълвах купища формуляри… някаква географска информация, ако не бъркам.

— „Програма за безопасност на географска база“23 — разшифрова съкращението Бош. — Измислица на момчетата от отдел АСС24.

Тя се разсмя.

— Не си ли чувала за тях? Там са десет души на пълен работен ден.

Балард се разсмя, повдигна коляно, за да подпре на него кашона си, и отключи вратата на участъка. Бутна я с дупе и пусна Бош да мине пред нея.

Тръгнаха по коридора.

— Ще погледна папките на ГРАСП — обеща тя. — И ще започна от офиса на задниците.

— Дръж ме в течение.

Когато седна на мястото си, Балард видя на бюрото синя папка.

— Това пък какво е?

— Обещах ти да започна нов дневник на убийството по това разследване — напомни й Бош. — Реших, че би било уместно да добавиш някои неща в него, може би на хронологичен принцип. И прецених, че е добре ти да го водиш.

В папката със спирала имаше само няколко доклада. Единият беше резюмето на Бош за разговора му със супервайзъра на „Америкън Сторъдж Продъктс“ за контейнера, в който той смяташе, че е било натъпкано тялото на Дейзи Клейтън.

— Добре — каза тя, — ще напечатам всичко, с което разполагам, и ще го включа тук. А иначе вече водя онлайн хронологичен дневник.

Затвори с щракване папката и видя, че е стара, сините пластмасови корици вече бяха избелели. Бош я бе взел от стар дневник на нечие убийство и това не я изненада. Досещаше се, че той пази архива на поне няколко стари случая в дома си. Беше от детективите, които го правят.

— Закри ли случая, от който си я взел? — попита тя.

— Да — отговори Бош.

— Добре.

Хванаха се на работа. Не постъпиха повече сигнали, изискващи намесата на Балард. Тя свърши с въвеждането на доклада си и се присъедини към Бош. До разсъмване бяха приключили с двата донесени от склада кашона и бяха добавили нови петдесет картона към купчинката за по-подробно разглеждане, но не чак толкова важни, че да изискват незабавни действия. Докато прехвърляха картоните, Бош й разказваше истории за работата си в отдел „Убийства“ на участък „Холивуд“ през 90-те години. Направи й впечатление, че той, а в някои случаи и медиите, бяха кръщавали доста от случаите: „Жената в куфара“, „Безръкият мъж“, „Майсторът на кукли“ и т.н. Това оставяше впечатлението, че по онези времена убийствата са били събитие. В сравнение сега сякаш не се случваше нищо ново или поне нищо шокиращо.

Балард сложи заделените „специални случаи“ в новата папка.

— Ще ги прибера в моето шкафче и отивам в сервиза. Искаш ли да дойдеш с мен?

— Не — отказа Бош. — Всъщност искам, но мисля, че е по-добре да се кача в Долината и да видя докъде сме стигнали. А по пътя може да проверя дали ще могат да ми забият няколко игли в коляното.

— В такъв случай ще се чуем по-късно. И ще ти съобщя какво съм разбрала.