Смъртоносно бяло

– Затвори – обяви безразлично Изи и върна слушалката на вилката. – За какво говорехме? О, да, за Герайнт. Той е бесен, че Дела не го направи СПЕС.

– Какво е СПЕС? – попита Робин, като постави чашата с кафе пред Изи и седна зад другото бюро.

– Специален съветник. Те са нещо като временни държавни служители. Далеч повече престиж, но просто не е прието такива постове да се раздават на членове на семейството. Така или иначе Герайнт е безнадежден, тя не би го искала дори да беше възможно.

– Току-що срещнах човека, който работи с Уин – каза Робин. – Аамир. Не беше много дружелюбен.

– О, той е странен – махна небрежно с ръка Изи. – Държи се с мен на границата на учтивостта. Сигурно защото Герайнт и Дела мразят татко. Така и никога не разбрах докрай причината, но изглежда, ни мразят всички... А, това ми припомни. Татко ми прати съобщение преди минута. Брат ми Раф ще дойде към края на седмицата да помага тук. Може би – добави Изи, макар да не звучеше особено обнадеждена, – ако Раф се справя, ще поеме работата от мен. Само че Раф не знае нищо за изнудването или коя си ти в действителност, така че не казвай нищо, нали? Татко има към четиринайсет кръщелници. Раф никога не би се усетил.

Изи отпи от кафето си, после, неочаквано умислена, заговори:

– Сигурно знаеш за Раф. Пишеше го по всички вестници. Онази нещастна жена... ужасно беше. Имаше четиригодишна дъщеря.

– Мернах нещо – неопределено отвърна Робин.

– Аз бях единствената от семейството, която го посети в затвора – каза Изи. – Всички бяха неимоверно потресени от онова, което бе сторил. Кинвара... съпругата на татко... твърдеше, че трябвало да получи доживотна присъда, само че няма и представа какъв кошмар е там вътре. Хората не си дават сметка какво представлява затворът. Вярно, той стори нещо ужасно, но...

Не довърши. Робин се почуди, може би твърде сурово настроена, дали Изи нямаше предвид, че затворът не е място за тъй изискан младеж като нейния брат наполовина. Без съмнение преживяното трябваше да е било разтърсващо за него, каза си, но все пак бе употребил наркотици, качил се бе в кола и бе прегазил млада майка.

– Мислех, че работи в художествена галерия – вметна тя.

– Оплел е конците в „Дръмъндс“ – въздъхна Изи. – Татко всъщност го взема тук, за да го държи под око.

Робин отбеляза наум, че тези заплати се плащаха с пари на данъкоплатците, като си припомни отново необичайно кратката затворническа присъда за сина на министъра след този фатален инцидент, причинен от употреба на наркотици.

– И как точно е оплел конците в „Дръмъндс“?

За изненада на Робин огорченото изражение на Изи се разведри и тя избухна в смях.